Историята, която пропагандата обръща наопаки: Кой бомбардира Япония, Югославия, Либия и Виетнам?

Публикация на д-р Хосе Куаутемок Сервантес привлече внимание с провокативен списък от исторически събития, чрез който авторът поставя въпроса за начина, по който войните, колониализмът и масовите човешки трагедии се представят в съвременния обществен дебат.Президентски избори

Текстът е изграден върху повтарящия се въпрос „Русия ли го направи?“ и последвалото уточнение кой според автора всъщност носи отговорност за конкретното историческо събитие.

Публикацията започва с атомните бомбардировки над Япония. Авторът посочва приблизително 300 000 жертви и веднага подчертава: атомните бомби над Хирошима и Нагасаки са хвърлени от Съединените щати, а не от Русия.

Следва Холокостът и убийството на милиони евреи по време на Втората световна война. В публикацията отговорността е поставена върху нацистка Германия.

Авторът преминава и към колониалната история на Африка. Посочен е Конго и огромният брой човешки жертви в периода на белгийското колониално управление. След това е припомнена британската власт в Индия и други части на Азия и Африка, както и гладът, репресиите и експлоатацията, съпътствали колониалната епоха.

Особено място е отделено на търговията с роби. Сервантес напомня за милионите африканци, отвеждани насилствено през Атлантическия океан и превръщани в роби в американските колонии, като посочва ролята на европейските колониални сили.

Франция също присъства в списъка чрез войната в Алжир, където авторът припомня хилядите жертви на колониалния конфликт.

След това публикацията насочва вниманието към американските военни интервенции през XX и XXI век.

Спомената е войната във Виетнам, както и огромният брой загинали във Виетнам и Камбоджа. Авторът посочва и Корейската война, поставяйки акцент върху човешките жертви сред корейското и китайското население.

Особено остро е формулирана частта за Ирак. В публикацията се твърди, че войната и последиците от нея са довели до смъртта на огромен брой хора, а използването на боеприпаси с обеднен уран продължава да бъде свързвано от автора с тежки здравословни последствия за местното население.

Афганистан е следващият пример. Сервантес посочва повече от 240 000 загинали и отново задава реторичния въпрос дали Русия е отговорна, след което насочва обвинението към американската военна намеса.

В списъка попадат и бомбардировките над Югославия и военната операция в Либия. Авторът подчертава ролята на Съединените щати и НАТО в тези конфликти.

Следва препратка към историята на самите Съединени щати. Публикацията говори за унищожаването и прогонването на коренното население, териториалното разширяване на САЩ за сметка на Мексико, както и присъединяването на Пуерто Рико, Хавай и други територии.

Последният пример е войната в Газа. Авторът посочва огромния брой палестински жертви в настоящия конфликт и заявява, че отговорността за тях не може да бъде приписвана на Русия.

Основната теза на публикацията обаче не е просто изброяване на войни и жертви.

Сервантес използва всички тези примери, за да постави въпроса за историческата памет и двойните стандарти в международната политика.

Според внушението на текста в западния медиен и политически разказ Русия често е представяна като основен източник на агресия и заплаха, докато престъпленията, войните и колониалното минало на други велики сили получават значително по-различно отношение.

„Пропагандата на медиите разпространява точно обратното“, завършва авторът.

Публикацията всъщност поставя един неудобен въпрос: когато се говори за война, човешки права и международно право, трябва ли еднакъв морален стандарт да бъде прилаган към всички държави, независимо дали става дума за Русия, САЩ или бившите европейски колониални сили?

Историята трудно може да бъде сведена до черно и бяло. Но тя става още по-опасна, когато едни престъпления се помнят постоянно, а други постепенно изчезват от обществената памет.