ITER получи последната част от своя 8500-тонен термоядрен реактор
Един от най-мащабните научни и инженерни проекти в историята направи още една важна крачка към завършването си. На строителната площадка на Международния термоядрен експериментален реактор ITER в Южна Франция беше доставен последният, девети сектор на неговата гигантска вакуумна камера.
Именно в тази конструкция трябва да бъде създавана и задържана свръхгорещата плазма, необходима за осъществяването на контролиран термоядрен синтез. След окончателното сглобяване камерата ще бъде с диаметър 19,4 метра, вътрешен обем около 1400 куб. метра и общо тегло приблизително 8500 тона.
Вакуумната камера е един от най-важните компоненти на ITER. Тя е изградена от неръждаема стомана и се състои от девет огромни сектора, всеки с височина около 14 метра и тегло приблизително 440 тона. Всеки сектор на свой ред е сглобен от четири големи сегмента, а производството им изисква изключително сложни заваръчни операции. Само за отделен сектор са необходими над 1600 метра заваръчни шевове. Камерата не просто осигурява вакуумната среда, необходима за плазмата, а служи и като част от основната конструкция, около която са разположени мощните свръхпроводящи магнити на токамака.
Четири от деветте сектора са произведени в Южна Корея, а останалите пет са поверени на европейския консорциум AMW, в който участват Ansaldo Nucleare, Westinghouse Electric Company, Walter Tosto и още 15 предприятия от производствената верига. Изработването само на петте европейски сектора е изисквало повече от два милиона човекочаса работа и около 750 километра заваръчни шевове. Последният от тях – сектор №2 – пристигна на площадката през миналата седмица и с това всички основни компоненти, необходими за сглобяването на токамака, вече се намират на едно място.
Според генералния директор на ITER Пиетро Барабаски доставката има значение, което далеч надхвърля самия мащаб на конструкцията. На площадката вече са налични намотките на тороидалното и полоидалното магнитно поле, коригиращите намотки, магнитите на централния соленоид, всички сектори на вакуумната камера и комплектите топлинни екрани. Барабаски подчертава и необичайния международен характер на ITER – проектът обединява хиляди учени и инженери от 35 държави, а основните партньори са Европейският съюз, Китай, Индия, Япония, Южна Корея, Русия и САЩ.
ITER се изгражда в Сен-Пол-ле-Дюранс в Южна Франция и има за цел да покаже, че контролираната термоядрена реакция може да бъде поддържана в голям токамак и един ден да се превърне в основа за практически източник на енергия. Проектът обаче се оказа значително по-сложен и по-бавен от първоначално планираното, като сроковете за ключовите му етапи бяха отлагани многократно, а настоящият график достига до 2039 г. Доставката на последния сектор на вакуумната камера все пак премахва една от големите производствени неизвестни пред проекта и позволява работата да се концентрира върху сглобяването на колосалната машина.



Post Comment