Ивановден се отбелязва на 7 януари и е посветен на свети Йоан Кръстител – един от най-почитаните светци в християнството.

В българската народна традиция празникът е тясно свързан с идеята за очистване, здраве и духовно обновление.

Ивановден е и празник на кръстниците и кумовете, които се почитат като духовни родители. Според народните вярвания те имат силно влияние върху съдбата на детето и затова им се отдава особено уважение.

На Ивановден не се работи тежка домакинска работа, не се дава нищо назаем, за да не се изгуби късметът на дома.

На Ивановден се изпълняват обичаи и обредни практики, свързани с чудотворната сила на кръстената на Йордановден вода.

По традиция на този ден младоженците гостуват у своите кумове и девери, като им носят краваи, вино, ракия и млин.

От своя страна кумовете ги гощават богато.

На Ивановден в Родопите годениците-ергени тържествено гостуват с родителите си в дома на избраниците си.

Бъдещата свекърва измива лицето на момата-годеница и я закичва с китка и златна пара. Накрая всички сядат около богата софра. На този ден черпят имениците.

На празничната трапеза трябва да има пита, варено жито, фасул, ошав, баница, кървавица, печена луканка, свински ребра със зеле, вино, риба за здраве и берекет.

Според народните традиции обредното къпане за здраве на Йордановден продължава и на Ивановден.

Българските традиции и обичаи свързват обредите на Ивановден с очистителната сила на осветената предния ден вода.

Периодът на т. нар. „мръсни дни“ е отминал и хората отправят поглед към сбъдването на предсказанията за добро здраве, берекет, късмет и щастлив живот.

В миналото имало старо поверие, че за да бъде едно семейство щастливо, в дома задължително трябва да има някой Иван.

Дори са кръщавали предмети с името Иван, за да носи късмет на дома. Известна е и поговорката: „От кал да е – Иван да е!“.

Ивановден е един от най-широко празнуваните именни дни в България.

Празникът носи послание за чистота, добрина и ново начало, които съпътстват човека през цялата година.

Ако на Ивановден времето е студено и ясно – годината ще е плодородна.

Снег на Ивановден вещае богата реколта.

Жените не перат и не предат, за да не „измият“ късмета на дома.

Деца, кръстени около Ивановден, се смятат за щастливи и закриляни.

Момите гадаят за женитба – вярва се, че сънищата в нощта срещу Ивановден са пророчески.

Ако мома бъде „окъпана“ на Ивановден, скоро ще се омъжи.

Денят се смята за граница между старото и новото – всичко нечисто си отива.

Не се дава нищо назаем, за да не се изнесе късметът от къщата.

Честит празник на всички с името Иван, Йоан, Ивайло, Йоана, Ивана, Жана!

Материалът Ивановден: Празник на пречистването и новото начало е публикуван за пръв път на Животът е любов.

Коментари

коментари