Ивинела Самуилова: Духовността е основата, върху която се гради истинската същност на човека
Ивинела Самуилова е един от най-популярните и обичани съвременни български писатели. Автор е на книгите „Животът може да е чудо“, „Ако животът не е чудо“, „Жената, която търсеше любовта“, „Къде отиваш, пътнико?“, „Бабо, разкажи ми спомен“ и „Тъй рече баба Ега“, както и на сборниците с нехудожествена проза „Гатанки от небето“ и „Пътеписи за душата на България“. Година след излизането на романа “От върха на перото”, нейният роман беше номиниран за три престижни награди – “Будител на годината”, “Христо Г. Данов” и “13 века България”.
Какво ви вдъхнови да създадете романа “От върха на перото”?
– Книгата се роди от необходимостта да изразя мислите и усещанията, които дълго време ме вълнуваха. Исках да създам творба, която да отразява както терзанията на съвременния българин, така и неговите най-съкровени стремежи към добро, красота и светлина.
Една от темите, които разглеждате, е как човек да намери спокойствие и смисъл в свят, който често е грозен и жесток. Как вие успявате да поддържате този баланс?
– Това е предизвикателство, пред което всеки от нас се изправя. За мен балансът се намира в осъзнаването на божието присъствие и в непрестанното усилие да търся красотата. И да се държа здраво за нея.
Природата е един от основните ми източници на сила и вдъхновение.
Тя учи на търпение, на мълчание и на смирение пред величието на живота. Другите ми важни източници са изкуството и философията.
Вашата героиня изпитва дълбока екзистенциална покруса от съвременния свят. Каква е ролята на духовността в днешния забързан, материален свят?
– Духовността е основата, върху която се гради истинската същност на човека. В един свят, който често изглежда безсмислен и объркан, духовността ни помага да запазим центъра си и да не изгубим пътя си. Тя ни свързва с нещо по-голямо и по-висше от нас самите. Вярвам, че ако всеки от нас отделя време за размисъл, за молитва, за връзка с природата и със собствената си душа, би постигнал много повече хармония и радост в ежедневието си.
В книгата разглеждате въпроса за светостта и съвършенството. Какво е за вас светостта и възможно ли е съвременният човек да я постигне?
– Както казва Леон Блоа: “Има само една болка – тази да не бъдеш светец”. Светостта е призванието, божието назначение за човека. Тя не се състои в големите и шумни дела, а в малките, тихи, ежедневни прояви на обич, доброта и състрадание.
Вярвам, че всеки човек има потенциала да постигне светостта по свой уникален начин.
Чрез усърдие в работата си да изразява любов към хората, да вижда и да създава красота и красиви взаимоотношения с другите. Важно е да не се отказваме от стремежа към добро, дори когато сме заобиколени от хаос и безпорядък. Съвременният човек има възможност да се освещава чрез избора си да се стреми към съвършенство в своя живот и действия.
Един от главните герои в романа ви е калиграф. Каква е връзката между красивото писане и духовността?
– Краснописът за мен е нещо много повече от красиво изписани букви. Той е израз на вътрешния ред и хармония, на уважението към словото и към мислите, които изразяваме. Вярвам, че когато се стремим към красота в малките неща, като начина, по който пишем или говорим, ние се стремим и към духовно съвършенство. Калиграфията учи на търпение, на внимание, на взискателност, на отношение към детайла и на осъзнатост във всяко движение. Това са неща, които свързват с духовното и с усещането за смисъл.
Смятате ли, че темите за духовността и светостта могат да бъдат интегрирани в образованието?
– Духовността е нещо, което децата носят в себе си по естествен начин. Но в съвременния свят тя често се пренебрегва или потиска. Вярвам, че е много важно още от ранна възраст да им се предоставят възможности да развиват своята чувствителност към красивото и доброто. Това може да стане чрез различни форми на изкуството. Като литература, музика, краснописание, рисуване, както и чрез директен контакт с природата. Важно е също така да ги учим на емпатия и състрадание. Да ги насърчаваме да мислят критично и да търсят смисъл в това, което правят.
Как бихте посъветвали родителите и учителите да възпитават децата в осъзнатост и духовност?
– Първо и най-важно е да бъдем пример за децата. Ако искаме те да бъдат осъзнати и духовни, ние трябва да живеем по начин, който отразява тези качества. Децата усещат, когато възрастните около тях са искрени и автентични в своите действия и убеждения. Освен това, трябва да им даваме възможност да задават въпроси и да търсят отговори. Не само свързани с нашата традиция. Макар да е важно да ги възпитаваме в нея, защото тя ни определя като българи и е достатъчно богата, за да задоволи и най-духовно претенциозните.
В „От върха на перото“ има интересна отправка към стила „Плетение словес“ на Търновската книжовна школа. Какво ви вдъхнови да се обърнете към този стил?
– ”Плетение словес” е отговор на потребността от красота и съвършенство във взаимоотношението между човешкото и божественото. Търновските книжовници не са търсили само изящество на изказа, а способ за богоуподобяване, за издигане на човешкото на нивото на божествената красота. “Плетение словес” представлява начин да се изразят не само мисли, но и емоции и вътрешни преживявания, цялото светоусещане по един богат и многопластов начин.
Какво бихте искали да оставите като послание на вашите читатели с тази книга?
– Най-важното послание, което искам да предам, е да не губим вяра в доброто и в красотата, които съществуват, въпреки всичко. Да не забравяме, че светостта не е нещо далечно и непостижимо – тя е в нашите ежедневни избори, в начина, по който живеем живота си. Да се стремим към красота и доброта във всичко, което правим, и да не позволяваме на света да ограби радостта ни и вътрешния ни мир. Вярвам, че ако успеем да намерим този баланс в себе си, ще можем да го споделим и с другите, и така да направим света по-добро място.
Интервюто ни е предоставено от ИК „Хермес“
Материалът Ивинела Самуилова: Духовността е основата, върху която се гради истинската същност на човека е публикуван за пръв път на Животът е любов.
Post Comment