Изкуствен интелект на Anthropic може да е решил една от най-големите загадки на математиката
Математикът Левент Алпьоге, който работи в компанията за изкуствен интелект Anthropic, твърди, че е доказал хипотезата на Риман с помощта на големия езиков модел Claude. Това е една от най-известните нерешени задачи в математиката. Тя е формулирана през 1859 г. и в продължение на 167 години остава извън възможностите на най-добрите специалисти в областта, съобщава Scientific American.
„Вярвам, че с помощта на Claude открих доказателство на хипотезата на Риман„, написа Алпьоге в изявление, публикувано на личния му уебсайт в петък.
Хипотезата е формулирана от германския математик Бернхард Риман. Тя се отнася до разпределението на простите числа – числа, които се делят само на себе си и на единица. Макар на пръв поглед появата им по числовата ос да изглежда случайна, Риман предполага, че зад нея се крие дълбока математическа закономерност.
В основата на проблема стои поведението на нулите на дзета-функцията на Риман. Хипотезата гласи, че всички нейни нетривиални нули имат реална част, равна на 1/2. Доказването ѝ би имало последици за множество области на теорията на числата.
Задачата е толкова трудна, че повечето водещи математици не са я превръщали в основен фокус на работата си. Досега липсваше ясна посока към доказателство, а напредъкът през годините беше изключително ограничен. През октомври обаче резултати от мащабна публикация на OpenAI предизвикаха сериозен интерес, след като един от тях предложи значителен напредък в разбирането на простите числа.

Алпьоге публикува доказателството си, написано на програмния език Lean. Той се използва за формална проверка на математически твърдения и позволява всяка стъпка от аргументацията да бъде проверена от специализирана система. Това не гарантира автоматично, че доказателството е правилно формулирано или че решава поставения проблем, но значително улеснява проверката от независими специалисти.
Математикът Андрю Съдърланд от Масачузетския технологичен институт вече е компилирал независимо резултата на Алпьоге в Lean. Той определи случилото се като исторически момент, но подчерта, че предстои сериозна работа по разбирането на математическите подробности.
„Това наистина е исторически момент. Светът се промени„, заяви Съдърланд. Той определи постижението като триумф на човешкия интелект и повод за празнуване, като напомни за работата на хората, създали Lean и големите езикови модели, както и за хилядолетната история на математиката, върху която стъпва подобен пробив.

Какво е значението на откритието?
Алпьоге посочва, че доказателството му се отнася до обобщената хипотеза на Риман. Тя разширява първоначалното предположение и има връзка с множество математически резултати. Ако доказателството бъде потвърдено, последиците могат да бъдат значителни за различни клонове на математиката.
„Ако доказателството е правилно и бъде разбрано, то ще завърши изграждането на своеобразен речник между различни клонове на математиката, чиито връзки досега са били само частични„, коментира Ектор Пастен от Папския католически университет в Чили. Той сравнява потенциалното значение на откритието с Розетския камък – артефакта, помогнал за разчитането на египетските йероглифи.

Математикът Карло Пагано, професор в университета „Конкордия“ и гост-изследовател в Google DeepMind, също вижда възможност за сериозно разширяване на научните изследвания. Според него дори първоначалният преглед на предложеното доказателство подсказва, че новите идеи в него могат да отворят напълно непознати посоки в теорията на числата.
Алпьоге вече привлече вниманието на математическата общност през юли, когато публикува решение на хипотезата на Якоби, генерирано с Claude. През септември той беше въвлечен и в спор около доказателство на задача от областта на уравненията на Навие-Стокс, свързано с OpenAI. Тогава математикът Тристан Бъкмастър от Нюйоркския университет намекна, че компанията е използвала неправомерно негов труд и този на Алпьоге.
„Има още много работа, за да разберем математическите подробности на доказателството. Нямам търпение да се заема с тях. Но може би най-важната стъпка в доказателството беше създаването на машина, която може да мисли„, коментира Съдърланд.
Криптирането и множество практични сфери, свързани с математиката, може да претърпят промяна. Доказването на хипотезата на Риман няма директно да разбие съвременното криптиране, но ще даде много по-точна информация за разпределението на простите числа, върху които се базират алгоритми като RSA.
Криптографията разчита на трудността при разлагането на огромни числа на прости множители (факторизация), а хипотезата описва само статистическото разпределение на простите числа, без да дава формула за бързото им намиране. Математиците и криптографите от десетилетия работят с допускането, че хипотезата е вярна. Много съвременни алгоритми за проверка на простота и сигурност са проектирани именно върху това предположение, така че официалното ѝ доказателство просто ще потвърди, че те работят точно както се очаква.
Много по-сериозно предизвикателство за интернет сигурността от хипотезата на Риман са квантовите компютри (чрез алгоритъма на Шор) и евентуалното решаване на друг проблем на хилядолетието – P срещу NP, което директно би позволило мигновено разбиване на почти всички съвременни шифри.
Ако изкуственият интелект е доказал една от най-известните загадки в математиката – нещо, което множество даровити математици не са успели да постигнат за над столетие – то решаването и на други математически проблеми може да стане възможно за ИИ.

Хипотезата на Риман е сред задачите на Института „Клей“ за математика, за чието решение е обявена награда от 1 милион долара. Решението на Claude е дълго 250 000 страници.
Засега твърдението на Алпьоге не бива да се приема за окончателно потвърдено решение. Независимата проверка на аргументите и разбирането на математическата им същност ще бъдат решаващи. Ако доказателството издържи тази проверка, това ще бъде едно от най-значимите постижения на изкуствения интелект в науката.



Post Comment