Изкуственият интелект изстреля цената на медта към рекорд
Бумът на изкуствения интелект вече променя не само пазара на чипове, памети и електроенергия, но и търговията с един от най-важните промишлени метали. Цената на медта отново се доближи до историческите си върхове, като тримесечният договор на Лондонската борса за метали се движи около 13 700-13 800 щ.долара за тон.
Това е значително над нивата от предходните години и отразява очакванията, че изграждането на центрове за данни, нови електропреносни линии и енергийна инфраструктура ще изисква огромни количества мед. Металът е предпочитан за кабели, трансформатори, охладителни системи и електрическо оборудване заради отличната си проводимост и сравнително високата си устойчивост.
Центровете за данни, необходими за обучението и работата на съвременните модели с изкуствен интелект, се нуждаят не само от мощни ускорители, но и от сложна захранваща инфраструктура. Медта се използва в електрическите табла, кабелите, резервните системи, охлаждането и връзките към националните електропреносни мрежи.
Ново изследване върху потреблението на минерали от инфраструктурата за изкуствен интелект показва, че медта представлява около 83% от общата маса на разглежданите материали, като най-голямата част е необходима именно за пренос и разпределение на електроенергията. Това превръща метала в косвен, но изключително важен участник в надпреварата за изграждане на все по-големи изчислителни мощности.
Увеличеното търсене съвпада с проблеми при добива. Мината „Грасберг“ в Индонезия, която е втората по големина медна мина в света, продължава да се възстановява след тежък инцидент през септември 2025 година. Първоначално се очакваше производството да достигне около 85% от нормалния капацитет през втората половина на 2026 година, но прогнозата беше намалена до приблизително 65%.

Причината е по-високата влажност на рудата и необходимостта от преработване на част от съоръженията за транспортирането ѝ. Пълното възстановяване на производството се очаква едва към края на 2027 година, което допълнително затяга пазар, на който нови големи находища трудно могат да бъдат въведени в експлоатация бързо.
Допълнително напрежение създава търговската политика на САЩ. Американската администрация все още разглежда възможността от 1 януари 2027 година да бъде въведено мито от 15% върху вносната рафинирана мед, което може да нарасне до 30% през 2028 година. Самото очакване за подобна мярка вече насочи значителни количества метал към американските складове.

Вносът на рафинирана мед в САЩ се е увеличил с 80% през 2025 година, а складовете на CME вече държат около 58% от видимите световни борсови запаси. Така САЩ натрупват стратегически резерв, но едновременно с това ограничават наличните количества за Европа и Азия.
Особено ясно недостигът се усеща в Китай. Запасите на Шанхайската фючърсна борса са намалели от над 433 000 тона през март до приблизително 69 600 тона в края на юли. Премията за вносна мед в страната е достигнала най-високото си равнище от четири години, което показва, че китайските потребители са готови да плащат повече, за да осигурят необходимите доставки.
Същевременно електромобилите продължават да увеличават натиска върху пазара, тъй като един изцяло електрически автомобил може да съдържа между три и четири пъти повече мед от модел с двигател с вътрешно горене. Ако инвестициите в изкуствен интелект, електропреносни мрежи и електрифициран транспорт продължат със сегашните темпове, медта може да се превърне в един от най-дефицитните и стратегически важни материали на следващото десетилетие.




Post Comment