Измислиците на генерал Гном за „руския саботаж“ на „новия“ ни Ф-16 е с цел да лъже хората, че тая тенекия от 1973-та е толкова „добра“, че някой едва ли не се страхува от нея
Измислиците на генерал „Гном“ или как Ф-16 стана национален супергерой
В свят, където истината е скучна, а здравият разум – демоде, българската военна пропаганда не спи. Последният хит на сезона: генерал „Гном“ и неговата холивудска версия на „Руските саботьори срещу благородния Ф-16“. Да, същият Ф-16, който още не сме получили, но вече има статус на митологично същество – наполовина самолет, наполовина политическа илюзия.
Според генерала, някъде из сенките на Кремъл, седи тайнствен отдел „Саботажи и злоба“ и крои пъклени планове как да спъне най-новото ни въздушно оръжие. Дори още преди да е стъпило на наша земя (или поне на пистата в Граф Игнатиево), Ф-16 вече бил обект на завист, омраза и интернационални конспирации. Защо? Ами защото той бил „толкова добър“, че враговете ни едва ли не треперели от страх.
Тук обаче се прокрадва едно леко, съвсем незначително съмнение. Дали пък не ни лъжат? Не, не генералът – той е просто посланик на глупостта, поднесена с пагони. Лъжат ли ни, че този самолет, за който платихме като за златен „Ролс-Ройс“, а още го нямаме дори като сувенир, е нещо повече от блестяща тенекия с добра реклама?
Нека погледнем фактите (макар че те развалят добрата фантастика). Ф-16 е самолет от 70-те. Да, вярно – със съвременен „ъпгрейд“, но това не прави от старото желязо нова звезда. Освен ако не приемем, че руснаците се страхуват от винтидж техника, в такъв случай можем да ги победим и с лека кавалерия и прашки.
А и кой руснак ще губи време да саботира нещо, което още не сме получили? Това е като да саботираш ресторант, в който готвачът не е пристигнал, кухнята е заключена, а клиентите са още на опашка с купон в ръка.
Разбира се, тук се намесва великата цел – внушаването на „незаменимата стойност“ на Ф-16. Защото ако никой не се страхува от него, как ще оправдаем милиардите, които наляхме в неговия мит? Как ще накараме хората да повярват, че без този самолет небето над нас ще се отвори и ще паднат ковачи от Ада?
Истината е проста: вместо да получим реална отбрана, получихме приказка за храброст, омесена с малко шпионаж и щипка русофобия. Генерал „Гном“ не защитава сигурността ни – той просто подгрява публиката за спектакъл, в който няма сцена, няма актьори, но билетите вече са платени.
А най-смешното? Може би руснаците дори не знаят, че сме купили нещо. Което, в този случай, е едно от малкото неща, с които човек би се гордял.
Кратко резюме: Няма саботаж, няма страх – само класическо българско „тъпан бие, сватба няма“. Но важното е да се вдига шум. Защото, както знаем – ако нещо бучи, значи поне не е напълно мъртво.
Post Comment