Изпитът след 7 клас съсипва децата – държавата гледа и мълчи
Остават броени дни до най-отговорния изпит за днешните седмокласници
С годините направихме така, че най-важният, най-ангажиращият и най-определящият изпит в българското образование да бъде този след седми клас.
Всички останали, наричани по сложния административен начин „национални външни оценявания“, се превърнаха в статистика. Уж трябваше да служат за анализи, оценки и последващи корекции на учебните планове и програми.
Само уж.
На практика почти нищо не се прави. Освен че учебниците стават все по-сложни. Причините са много. Всяка от тях изглежда все по-маловажна.
Седмокласниците се подготвят, учат и се състезават за този изпит много повече, отколкото за който и да е друг в образователната система. Родителите инвестират баснословни средства в частни уроци.
А истината е, че място в българското образование има за всеки. Разбира се, най-добрите – или онези с повече късмет – попадат в най-желаните училища. Въпреки че животът често показва друго.
Няма едно-единствено най-добро училище.
Има съдба. Или късмет. След толкова години, толкова изпити и толкова повторения съм убеден, че е необходима кардинална промяна.
Промяна във формата на изпита – сегашният е тромав и остарял.
Промяна в съдържанието – стандартни въпроси за едно все по-нестандартно поколение.
Промяна и в самата философия на оценяването.
Вече три десетилетия измерваме всичко чрез български език и математика, а в същото време очакваме да имаме специалисти в най-различни области. Именно затова учениците често задават съвсем логичния въпрос:
„Защо да уча биология, химия, физика, история, география, музика, изобразително изкуство, технологии и предприемачество, след като изпитите са само по български език и математика? За какво ще ми бъдат нужни тези знания?“
И така всяка година.
Дано тазгодишните седмокласници имат късмет. Дано, поставени в рамката на стандартизирания тест, успеят да намерят правилните отговори. Лошото е, че държавата непрекъснато повтаря колко неграмотно поколение расте, но не прави достатъчно, за да подготви успешно и уверено поколение.
Времената са различни. Но и днес успехът в учението идва след много труд, много учене и безкрайно постоянство.
Останалото сме свикнали да наричаме късмет. Късметът на младите българи… Същият като късмета на нацията ни.
Post Comment