ИЗВЪНРЕДНО! Троловете на ППДБ и на „Възраждане“ се обединиха да плюят срещу Радев
В българското публично пространство се случи нещо, което доскоро изглеждаше немислимо – две агресивно враждуващи лагерни общности, т.нар. „умнокрасиви“ тролове и възрожденските активисти, внезапно прекратиха словесната си война. Доскорошните взаимни обвинения в предателство, платено влияние, невежество и „национална катастрофа“ изчезнаха почти за една нощ, отстъпвайки място на необичайно синхронизиран хор от атаки, насочени срещу един-единствен обект – Румен Радев.
Онлайн пространството, което до вчера приличаше на бойно поле между крайно противоположни наративи, днес показва странно единодушие. Едни и същи опорни точки, сходен език, дори идентични внушения се разпространяват паралелно от профили, които доскоро се заливаха с обиди. Това не е просто съвпадение на мнения, а видимо координирано усилие, което подсказва, че за част от политическия и медиен спектър Радев се е превърнал в по-голяма заплаха от идеологическите различия помежду им.
Любопитното е, че темите, по които лагерите иначе никога не биха се разбрали – геополитика, ЕС, Русия, национален суверенитет, икономически модел – временно са оставени настрана. Общият знаменател е страхът от политически субект, който не се вписва напълно в нито една от готовите рамки и който очевидно разклаща комфорта на утвърденото статукво. Когато врагът е достатъчно „опасен“, старите вражди стават второстепенни.
Това обединение по-скоро прилича на тактически съюз, отколкото на истинско помирение. Няма промяна в ценности, няма преосмисляне на позиции – има прагматично решение: първо се неутрализира общият противник, после войната помежду си може спокойно да бъде подновена. Именно затова реториката е толкова остра, толкова истерична и толкова лишена от нюанси – тя не цели дебат, а демонизация.
Фактът, че толкова различни по идеология и самовъзприятие групи действат в един и същ ритъм, говори повече за състоянието на политическата система, отколкото за самия Радев. Когато противоположности се обединяват не около идеи, а около страх, това обикновено е знак, че някой е разклатил дълбоко установените правила на играта. А в българската политика подобни моменти винаги са били показателни.
Post Comment