Яна Лекарска: Не трябва да се страхуваме да търсим щастието

Яна Лекарска е режисьорът на новия български филм „Защото обичам лошото време“. Познавам я от годините, в които бях редактор в списание „Журнал за жената“. Лекарска завършва кинорежисура в Нов български университет в класа на проф. Георги Дюлгеров, а след това и в университета „Чунг-анг“ в Сеул, Южна Корея.

„Защото обичам лошото време“ е първият ѝ проект от такъв мащаб в България, а корейското влияние се усеща. Участник е в „Берлинале талънтс – 2020“, „Сараево талънтс – 2018“, „Токио талънтс – 2017“, „Филм+ 2019“ и др. Режисьор е на филмите „Пробуждане“, „Като захарен памук“, „Намнам букньо“,  „Ефектът на доминото“, „Ноември ще бъде май“, „Тук и сега“.

Премиерата на „Защото обичам лошото време“ е в рамките на София Филм Фест – на 16 март.

Лентата тръгва по кината в цялата страна от 5 април. В главните роли са обичаните от зрителите Неда Спасова и Владимир Михайлов. Участват и други прекрасни актьори като Боряна Пунчева, Елени Декидис, Иван Бърнев и Веселин Ранков.

Яна, здравей. Как се стигна до „Всички обичат лошото време“?
– Преди да се появи този филм, зад него стоят 10 години, няколко късометражни ленти, които снимах, много гледани филми и много разговори. Оказа се, че хората масово живеят според стереотипи и не смеят да излязат от тях, за да потърсят щастието си. Те се съобразяват с това, какво ще кажат другите, какво очакват от тях – родители, близки, партньори, а не със собственото си щастие. Говорих с много приятели, хора, и така се събра доста материал като за голям филм. Говорих с продуцента, кандидатствахме. През 2018 г. кандидатствахме в Националния филмов център за развитие на идея. Спечелихме от първия път и започнах да разработвам сценария по-подробно като отделни сюжетни линии.

Как се спря точно на Неда Спасова и Владо Михайлов за главните роли?
– След връщането ми от Корея започнах усилено да ходя на театър, да гледам българско кино, телевизионни
формати, за да си опресня познанията, така да се каже. Гледах, гледах и не видях други, които да отговарят на онова, което търсех. Първо се свързах с Владо, а после и с Неда. Изпратих им сценария и стисках палци да кажат „да“.

Добре де, знаем, че хубаво, качествено кино не се прави без пари?
– Ами не се прави. Всеки труд трябва да бъде заплатен. Добре заплатен, според това, което си дал, което си направил. Хубавото при нас беше, че екипът наистина даде всичко от себе си, всеки един човек от продукцията вложи много от себе си, за да се получи това, което виждаме на екрана.

Има ли препратки от твоя период в Корея, корейското кино към работата ти тук, в частност за този филм?
– Не съм търсила нарочна връзка, не съм правила нарочни препратки. Но най-вероятно, подсъзнателно има, да. И то е в стремежа да се покаже красивото във всяка една сцена, среща, пейзаж… Снимахме на много красиви места, голяма част от снимките са по родното Черноморие и във село Горна Василица в Рила. Снимали сме отделни предмети, които показват една красива българска история. Да, в това може би има нещо „корейско“. Когато бях в Корея, използвах всяка свободна минута да гледам тяхно кино, корейско. Гледала съм по 3-4 филма един след друг.

Във филма, в който героите си задават екзистенциални въпроси, май има и романтика?
– Ами май така се получи. Така казват хората, които са го гледали. Лентата разказва за двама души, израснали заедно, но не са се виждали от 20 години и случайно се срещат на вилите край морето, където са израснали. И двамата са на житейски кръстопът, но да, има и романтичен момент.

Сега, връщайки се назад, как мислиш, това ли е най-добрият начин да представиш своето послание?
– Не знам, от гледна точка на времето, когато съм го направила, да, бил е най-добрият. Ако не е, не е проблем, ние сме се научили, минали сме напред, натрупали сме опит, за да го приложим в други наши проекти.

Какво е посланието, което отправяш към зрителите в салона?
– Да следват мечтите си. Да уважават миналото, но да не позволяват то да ги закотви. Миналото си е минало, то ни е направило такива, каквито сме, но то трябва остане зад нас. А ние трябва да имаме смелостта да продължим напред и да сбъднем мечтите си, да постигнем това, което ще ни направи щастливи. Филмът е позитивен, надявам се зрителите да го приемат така – като нещо светло, което ще ги накара да се замислят за своя собствен избор.

Материалът Яна Лекарска: Не трябва да се страхуваме да търсим щастието е публикуван за пръв път на Животът е любов.

Коментари

коментари