Йордан Радичков е един от най-известните български писатели и разказвачи. Роден е на 24 октомври 1929 г. в село Калиманица, близо до Берковица. По-късно то е заличено, заради изграждането на язовир „Огоста“.

Още от малък обичал да наблюдава природата, животните и хората около себе си. Тези впечатления по-късно се превърнали във вдъхновение за неговите произведения.

Завършва гимназия в Берковица през 1947 г. Заради заболяване от туберкулоза се налага продължително лечение и възстановяване в санаториум.

Година учи в Софийската духовна семинария.

Радичков започва професионалния си път като журналист

Радичков дискретно влиза в литературата през 1949 г. с импресии във в. „Народна младеж“. Негови очерци и разкази се появяват и във вестниците „Вечерни новини“ и „Литературен фронт“.

Постепенно открива своето призвание в литературата и започва да създава разкази, в които съчетава хумор, фантазия и мъдрост.

Първият му сборник „Сърцето бие за хората“ излиза през 1959  г. През 60-те и 70-те години излизат и сборниците „Водолей“, „Плява и зърно“, „Как така“, в които основно действащо лице е човекът от настоящето.

С романът пътепис „Неосветените дворове“ от 1966 г. и появилите се две години по-късно творби „Вятърът на спокойствието“ и „Ние врабчетата“ Радичков излиза от литературната традиция, налагайки се като автор от нов тип, със свои норми и правила.

Той пише и пиеси, сред които „Суматоха“, „Януари“ и „Лазарица“.

Материалът Йордан Радичков и неговите чудни истории е публикуван за пръв път на Животът е любов.

Коментари

коментари