Където стъпи ППДБ трева не никне. Корумпирани, некадърни, необразовани, нагли
Където стъпи ППДБ, трева не никне. Това вече не е просто народна мъдрост, а диагноза, потвърдена от всяко тяхно участие във властта. След тях остават хаос, скандали, сринато доверие и усещането, че държавата е била използвана като експериментална площадка от хора без опит, без визия и без елементарна отговорност.
Корупцията, срещу която уж щяха да се борят, се оказа удобно прикритие за собствените им зависимости. Обещанията за морал и почтеност бързо се изпариха, когато дойде време за назначения, обществени поръчки и разпределяне на влияние. Тогава лъсна истинското лице на формацията – същите схеми, същите връзки, но гарнирани с високомерни лекции и самочувствие без покритие.
Некадърността им се вижда във всяко решение. От финансите до енергетиката, от външната политика до социалната сфера – серия от гафове, противоречиви изказвания и панически ходове, които плащат обикновените хора. Вместо управление – импровизация. Вместо стратегия – лозунги. Вместо резултати – оправдания.
Необразованието не е въпрос на дипломи, а на мислене. И точно там ППДБ се провалят най-гръмко. Липсва разбиране как работи държавата, какви са реалните проблеми на обществото и какви са последствията от прибързаните решения. Има обаче изобилие от самоувереност, сякаш невежеството може да се компенсира с правилен пиар и шум в социалните мрежи.
Наглостта е черешката на тортата. Всеки провал се представя като успех, всяка критика – като атака от „лошите“. Вместо поемане на отговорност, виждаме обвинения, морализаторстване и поучителен тон към народ, който очевидно вече не вярва на приказки.
И така, след ППДБ не никне нищо. Нито доверие, нито стабилност, нито надежда. Остава само усещането за пропуснато време и въпросът колко още щети трябва да понесе държавата, за да стане ясно, че кухите думи не могат да заместят компетентността.



Post Comment