В Истанбул, световният мегаполис, който се простира на два континента, отдавна съществува невидима, но дълбоко вкоренена симбиоза: тази между града и неговите котки.

Сред повече от 15 милиона жители, около четвърт милион бездомни котки бродят по улиците, джамиите, метростанциите и кафенетата – животни, които не са нито напълно опитомени, нито наистина бездомни.

Те са, както казват местните, „общностни котки“: обичани, обгрижвани и уважавани като част от оживения пулс на града.

Във всяка община има ветеринарни служби, които предоставят безплатна стерилизация за бездомни котки, а частните клиники предлагат отстъпки.

Жителите, от своя страна, постоянно помагат – от даряване на храна и вода до покриване на ветеринарни разходи.

Вековна традиция

Грижата за бездомните котки в Истанбул не е съвременно явление. Тя датира от Османската империя, когато са създадени фондации за грижа за бездомни животни.

По това време дори е имало специална професия – mancacı, „пазач на котки“, чиято работа е била да храни котки из града. Жителите дори са могли да купуват храна от тях, за да хранят котките в дворовете на квартала си.

В исторически план връзката е започнала още по-рано. Според Фатих Даглъ, съосновател на Музея на котките в Истанбул, котките са пристигнали в града с финикийските моряци. Търговските кораби от римския и османския период са превозвали котки като защита срещу гризачи – така те са се превърнали в незаменима част от пристанищата, складовете и с течение на времето по улиците на Истанбул.

Град, който мърка с котките си

Днес Истанбул продължава да живее рамо до рамо с котките си.

Прякорът „Catstanbul“ отдавна е преминал границите; хиляди туристи идват именно заради животните, които се разхождат свободно из джамии, пазари и тераси в дворовете.

За много посетители котките са точка на спокойствие в градската суматоха. Докато Истанбул е шумен, динамичен и оживен, уличните му котки са като малко тихо убежище.

Мнозина свидетелстват, че котките често предлагат спонтанно, успокояващо присъствие: легнали в скута, настанени на пейка до уморени пешеходци или просто им позволявайки момент на тихо общуване без езикова бариера и без условия.

Котките като посланици на туризма

В частите на Фатих, където се издигат Синята джамия и Света София, чест посетител на снимките е Суло – добре хранен мъжки сиво-бял таби, който винаги е близо до местния продавач на вестници, който се грижи за него.

В кварталите по хълмовете и по Босфора котките се подслоняват в дървени къщички с форма на А, спят на пейки или чакат до метростанции, където са поставени купички със суха храна и вода.

В кафенета и пазари това е още по-очевидно: котките свободно се приближават до хората, а много заведения оставят купички с храна или дори „наемат“ котки като част от атмосферата, която привлича клиенти.

Историята на тази симбиоза отдавна е престанала да бъде практична – котките вече не са там само за да ловуват гризачи. Днес те са посланици на града, част от всяка картичка и всяка разходка.

Символ на съвместното съществуване

В град, изграден от мостове, камък и бетон, котките носят нещо, което често липсва на градовете: нежност.

Те предупреждават, че е възможно хармонично да се споделя пространство с други същества – ако има воля за грижа и уважение.

За мнозина именно котките дават на Истанбул онова последно парче „душа“. Те са доказателство, че в метрополиса, който никога не спи, винаги може да се намери момент на съпричастност и спокойствие.

И когато туристът си тръгне, той обикновено си спомня не само шума на трамваите, миризмите на мевле, кебапчета и пикантния пазар.

Това, което остава в паметта им, е лекият натиск на котешка глава, меките стъпки и усещането, че градът, с всичките си контрасти, може да бъде безкрайно топъл – именно заради своите котки.

Материалът Как котките се превърнаха в сърцето на Истанбул е публикуван за пръв път на Животът е любов.

Коментари

коментари