КАК СЕ СТИГНА ДОТУК? Паметникът на свободата чака ремонт след десетилетие предупреждения

Паметникът на свободата на връх Шипка влиза в мащабен и дълго отлаган ремонт, който според публикуваната информация трябва да продължи до септември 2029 г. Зад строителните скелета обаче остава цяла поредица от въпроси – защо се стигна до толкова сериозно забавяне, как е проведена обществената поръчка и как ще бъдат похарчени милионите за един от най-значимите национални символи на България.

Проблемите с монумента не са от вчера. Още преди повече от десетилетие са правени обследвания и са установявани конструктивни и фасадни дефекти, включително нарушени фуги, корозия и опасност от падане на каменни елементи.

През април 2020 г. от фасадата падат три тежки каменни блока, а през юли същата година е издадена заповед за укрепителни, консервационни и реставрационни дейности.

Въпреки това цялостното решение на проблема се проточва с години.

Нов сигнал за спешността на ремонта идва през април 2025 г., когато е разпоредено аварийно укрепване на част от североизточния каменен корниз. По-късно ръководството на Националния парк-музей „Шипка-Бузлуджа“ също предупреждава за опасност от свличане на фасадни елементи.

Истинският финансов мащаб на проекта става видим в началото на 2026 г.

На 15 януари е подписан договор за основен ремонт на стойност над 6,9 млн. евро без ДДС с дружеството „Билдинг Комфорт“. Според публикуваната информация целево финансиране в размер на около 3,15 млн. евро е одобрено от Министерския съвет няколко месеца по-късно – през юли 2026 г.

Точно тази последователност поражда въпроси около начина, по който е планиран финансовият ангажимент.

От ръководството на музея обаче заявяват, че към момента няма направени авансови плащания към строителя и че средствата от държавата ще бъдат отпускани срещу действително извършени и приети строително-монтажни дейности.

Допълнително внимание предизвиква и самата обществена поръчка.

Според данните, цитирани в публикацията, първоначално са подадени шест оферти. В същото време журналистически проверки поставят въпроса как в крайния етап се стига до разглеждане на ценовото предложение на един участник.

Това само по себе си не доказва нарушение, но е достатъчна причина документацията по процедурата да бъде максимално достъпна и прозрачна.

Още един спорен момент е свързан с техническото предложение на изпълнителя. Част от него е третирано като търговска тайна, което ограничава възможността външни специалисти да видят в детайли какви методи, материали и технологии ще бъдат използвани при реставрацията.

А при обект като Шипка това далеч не е маловажен въпрос.

Паметникът не е обикновена административна сграда, която може просто да бъде ремонтирана по стандартна процедура. Намесата засяга оригинални материали, каменни облицовки и архитектурни елементи със значителна историческа стойност.

Затова всяко решение трябва да бъде не само технически издържано, но и достатъчно прозрачно.

В документацията е предвиден и резерв за непредвидени или скрити строителни работи, достигащ до 20% от стойността на строително-монтажните дейности. Това означава потенциално значително допълнително перо при възникване на проблеми по време на ремонта.

Подобна практика сама по себе си не е необичайна при сложни реставрационни дейности, но при проект за милиони общественият интерес изисква ясно да се проследява кога и защо тези средства се използват.

Въпроси се задават и за капацитета на фирмата изпълнител, както и за евентуалното участие на подизпълнители и специалисти по реставрация.

Когато става дума за един от най-разпознаваемите български паметници, обществото има основание да знае кои архитекти, инженери и реставратори реално работят по проекта.

Самият ремонт вече е започнал през септември 2026 г., а крайният срок се очертава чак през 2029 г.

Това означава години работа на място, години ограничения около монумента и най-вече години, през които всеки похарчен публичен евроцент трябва да бъде проследим.

След толкова дълго отлагане истинският въпрос вече не е дали Шипка трябва да бъде ремонтирана.

Тя трябваше да бъде ремонтирана отдавна.

Въпросът е дали този път държавата ще успее да извърши реставрацията качествено, прозрачно и без нови години забавяне.

Защото Паметникът на свободата не е просто строителен обект. Той е национален символ и точно затова обществеността има право да знае как, с какви средства и от кого ще бъде възстановен.