Кариеристична акробатика: ПП „Продължаваме промяната“ и театърът на закъснелите реформи в Тракийския университет
Политически сигнали и академични закъснения: критика към новия курс на ТрУ
Срещата между новоизбрания ректор на Тракийски университет проф. Мирослав Карабалиев и представителите на местния бизнес, макар и обявена за стратегическо партньорство, лесно може да бъде разчетена като закъснял и силно политизиран PR ход. Инициативата, която се предполага, че е подкрепена от среди, близки до ПП „Продължаваме промяната“, се случва нецелесъобразно в средата на академичната година, което незабавно повдига въпроси относно нейната приложимост и искреност.
Намеренията за перманентно адаптиране на специалностите към пазара на труда и за активно включване на работодателите в съставянето на учебните планове са обективно необходими, но публичното им лансиране точно сега разкрива или дълбоко неразбиране, или съзнателно игнориране на академичната бюрокрация. Всяка значима промяна в учебните програми, особено акредитирането на нови специалности, е обвързана с дълги административни процедури пред Националната агенция за оценяване и акредитация, които отнемат месеци, често и повече от година. Обявяването на подобни планове, когато сроковете за следващия прием вече са пропуснати, прави невъзможно реалното им въздействие върху студентите в краткосрочен план. Вместо реална реформа, това прилича на демонстрация на активност, целяща легитимация на новото ръководство пред местния елит и ускоряване на политически процеси, които академично би трябвало да се развиват много по-бавно.
Критичен момент е и рискът от прекомерна зависимост. Докато партньорството с бизнеса е нужно, акцентът върху това работодателите да диктуват откриването на нови специалности – особено при хипотезата за политическа ангажираност на ректора – може да доведе до обслужване на конкретни икономически интереси, вместо до балансирано регионално развитие. Университетът рискува да се превърне в тясно специализирано професионално училище, жертвайки фундаменталния характер на висшето образование. Допълнително, устойчивостта на предлаганите механизми е под въпрос, тъй като те са обвързани с временни проекти като „От висше образование към заетост“. След приключване на външното финансиране университетът може да се окаже неспособен да поддържа заявените инициативи, оставяйки академичната общност и студентите с празни обещания и административен хаос. Така бързането на новото ръководство, макар и разбираемо от политическа гледна точка, разкрива липса на стратегическа дълбочина и реализъм спрямо академичните процеси.
Спектакълът на сервилността
Следователно цялата тази инициатива може да бъде обобщена по следния начин:
Срещата на новия ректор проф. Карабалиев с бизнес кръговете е политически оркестриран PR спектакъл. Тя е проведена в средата на академичния цикъл не заради реални реформи, а за бърза снимка и легитимация пред ПП „Продължаваме промяната“ – очевидните му ментори.
Ректорът, който очевидно е бил в летаргия досега, отлично знае, че „революционните“ промени са безнадеждно закъснели. Административният влак за следващия прием отдавна е заминал. Инициативата е просто показно празнословене, което гарантира, че никаква реформа няма да бъде осъществена навреме, но за сметка на това ще бъде прилежно отчетена пред спонсорите.
В крайна сметка университетът е изправен пред девалвация. Той се превръща в евтина школа за обслужване на конкретни бизнес интереси под диктовката на политическия балон. Това е кариеристично упражнение по сервилност, което окончателно погребва академичната независимост в Стара Загора.
Post Comment