Карл Лагерфелд беше много повече от творчески директор на Chanel. Той беше дизайнер, илюстратор, фотограф, инженер, артист, визионер и съвременник.

Работата беше храна за душата му – той е работил по следващата колекция на Chanel, която трябваше да излезе на подиума на 5 март 2019 г., дори в деня на смъртта си.

„Защо да спирам да работя? Ако го направя, ще умра и всичко ще свърши“, казва Карл, попитан за пенсионирането.

„Аз съм човек на модата, а модата не е само дрехи – тя е свързана с всякакъв вид промяна.“

Карл Лагерфелд е роден на 10 септември 1933 г. в Хамбург

Баща му Ото е собственик на компания за производство на кондензирано мляко, а с майка си Елизабет той има специална връзка: „Единствената любов, в която наистина вярвам, е майчината любов към децата ѝ.“

Карл, заедно с родителите си и двете си сестри, има късмета да бъде предпазен от лишенията на Втората световна война. Той посещава частни училища, включително лицея „Монтен“ в Париж, където специализира история и рисуване.

Две години след като се премества в Париж, едва четиринадесетгодишен, Карл участва с поредица от модни скици, придружени от мостри на платове, в конкурс, спонсориран от Международния секретариат по вълната.

Именно на този конкурс е положен първият камък по пътя му към превръщането в човека, когото познаваме.

Карл си тръгва с голямата награда.

В същия ден той се сприятелява с Ив Сен Лоран, а малко след победата е нает от Пиер Балмен като асистент-дизайнер, където остава три години.

През 1958 г. е назначен за артистичен директор на Jean Patou

През 1964 г. той решава да напусне Париж и да се установи в Рим. Там продължава обучението си по история на изкуството, докато работи като дизайнер на свободна практика за различни марки като Chloé, Charles Jourdan, Krizia и Valentino.

През 1967 г. започва своята доживотна връзка с Fendi

Първоначално е нает от марката, за да обнови линията им от кожи, като въвежда кожи от къртица, заек и катерица.

За времето си това е революционно и новаторско, тъй като тези животни все още не са били използвани във висшата мода.

„Проблемът с кожите… За мен, докато хората ядат месо и носят кожа, не разбирам посланието“, казва Карл през 2008 г. относно дебата за използването на кожи в модата.

Връзката между Fendi и Карл продължава до деня на смъртта му.

През 1993 г. Карл използва отношенията си с Fendi, за да шокира модния свят. До такава степен, че Ана Уинтур става и напуска ревюто на колекцията „Черно и бяло“ на Fendi по време на Седмицата на модата в Милано.

Вместо професионални модели, Карл използва секс работнички и звезди от филми за възрастни, за да представят колекцията му.

След смъртта на Коко Шанел марката изпада в своеобразна творческа депресия.

Легендарната връзка между Лагерфелд и Chanel разцъфтява с назначаването му за творчески директор през 80-те години, почти десетилетие след смъртта на Коко.

Първият му голям успех е преплитането на монограма с двойното „C“ на Коко Шанел в стилизиран повтарящ се мотив, който да се използва във всички продукти на марката.

След това Карл продължава да преоткрива и обновява традиционния костюм от туид на Коко Шанел през следващите четиридесет години.

Неутолимата нужда на Карл Лагерфелд да твори непрекъснато нараства

През 1984 г. той стартира едноименната си марка „Karl Lagerfeld“.

Философията на новия лейбъл е да експериментира с идеи, свързани с „интелектуалната сексуалност“.

Докато работи едновременно по конфекция и висша мода за всички гореспоменати марки, предприема и множество сътрудничества.

Сред тях са работата с шведския производител на кристали Orrefors за създаването на колекция от кристални предмети. И с Ренцо Росо, основателят на Diesel, който казва за Карл: „За мен е чест, че се запознах с тази модна икона на нашето време.

Карл е олицетворение на креативност, традиция и предизвикателство, а фактът, че се е спрял на Diesel за това сътрудничество, е голям подарък и признание за репутацията ни на prêt-à-porter в ежедневното облекло.“

В сътрудничество с „Carpenters Workshop Gallery“ Карл Лагерфелд създава колекция от функционални скулптури, озаглавена „Architectures“. През 2013 г. той режисира и късометражния филм „Имало едно време“, в който Кийра Найтли влиза в ролята на Коко Шанел.

През септември 2010 г. Съветът за висша мода към Музея на Модния технологичен институт в Ню Йорк удостоява Карл Лагерфелд с наградата „Couture Council Fashion Visionary Award“ по време на специален обяд в „Avery Fisher Hall“.

Карл Лагерфелд е човек, отдаден на настоящия момент.

Твърди се, че веднъж е казал, че не желае да бъде помнен след смъртта си: „Не обичам погребения и не искам никой да идва на моето. Направете каквото искате с праха ми. Хвърлете го в улея за боклук.“

Именно заради този цитат, изразяващ последното му желание, е по-уместно да се акцентира върху избрани моменти от професионалния му път, вместо да се разглежда под лупа личният му живот.

Въпреки желанието му да не бъде помнен, той ще остане в историята

Ще продължим да носим дрехите, които е създал, да усещаме ароматите, които е вдъхновил, да се възхищаваме на изкуството, на което е бил куратор, и да използваме цветовете, които е наложил в грима.

Той няма да бъде запомнен като част от миналото, а ще продължи да присъства в нашето ежедневие – точно както той самият настояваше да живее.

Материалът Карл Лагерфелд: Аз съм човек на модата, а модата не е само дрехи е публикуван за пръв път на Животът е любов.

Коментари

коментари