Кирил Петков: Как се става католик, на ново ли трябва да се кръщавам? Не мога да имам същата религия, като “московските орки”!
В нов изблик на философска дълбочина и геополитическа проницателност, бившият премиер Кирил Петков – известен още като шампион по селфи-дипломация и колекционер на канадски ценности – е стигнал до едно важно духовно откровение: не може повече да споделя православната вяра с тези там… „московски орки“.
„Аз съм за евроатлантическия Христос“, обявил Петков в близък кръг от симпатизанти, докато е държал ръката си върху Библия, издадена от Европейската комисия. „Не може ние тука да сме европейци, а религията ни да е като на Гундяев! Аз питах – в Брюксел нямат ли си нещо по-натовско, по-цивилизовано – например, католицизъм, протестантство или дори скандинавски лютерански минимализъм?“
Източници от „Промяната“ споделят, че Кирил вече е пуснал запитване до Ватикана със следния въпрос: „Ако съм кръстен от български православен поп, но вече не го усещам духовно, може ли да си направя едно ново, католическо кръщение – с по-малко тамян и повече евроинтеграция?“
Междувременно, съпартийците му обмислят да предложат закон, с който българите да могат да „сменят“ духовната си принадлежност с едно натискане на бутон в приложението „Демократична Идентичност 2.0“. Избери между Католик, Протестант, Атеист и “Просто Европеец”.
Според Петков, бъдещето на България минава през духовна декомунизация: „Не можеш да викаш „Слава на НАТО“, а на Великден да ти мирише на същия козунак като в Твер. Това е геополитическа шизофрения!“
Теолози са озадачени, но засега мълчат. Явно чакат Петков да открие и нова деноминация: Кирилическо католичество с канадски привкус. А защо не?
И накрая, Кирил самокритично допълнил: „Аз не разбирам много от религия, но като нещо не е европейско – то трябва да се смени. Даже и Господ, ако трябва.“
И така, в очакване на неговото първо интервю в Радио Ватикана, българският народ си задава само един въпрос: кога ще се наложи да си сменим и свещите, защото били произведени в Русия?
Живеем във времена на духовен избор. С НАТО – и в душата.
Иронично, но вдъхновяващо – по кирило-петковски.
Искате ли и версия с леко хумористичен стил вместо саркастичен?



Post Comment