Кирил Петков: Предлагам руският език да може да се изучава само след издаване на разрешение от нарочно създадена правителствена дирекция
В един епичен изблик на държавническо вдъхновение, бившият премиер и настоящ защитник на свободата (но само ако не включва кирилица от изток) Кирил Петков излезе с предложение, което със сигурност ще влезе в историята: руският език в България да се изучава само след издаване на официално разрешение от новосъздадена правителствена дирекция. Защо ли? За да се предпазим от “езикова хибридна атака”, разбира се.
“Не може всеки така свободно да се учи на руски! Знаем как започва — с „Здравствуйте“ и „Как дела“, а после – хоп! – почват да гледат руски филми без субтитри, цитират Пушкин и, не дай си Боже, започнат да пият чай с конфитюр!”, заяви Петков с поглед, който подсказва, че вече е на три хода пред Кремъл.
Предложената дирекция ще се нарича НАПЕ – Национална Агенция за Превенция на Езиците и ще разполага с екип от лингвисти, антитерористи и трима бивши преподаватели по английски, които ще следят за всяка подозрителна склонност към словосъчетания със славянски корени. За изучаване на руски ще се кандидатства с мотивационно писмо, препоръка от НАТО и декларация, че кандидатът няма портрет на Гагарин у дома.
Петков обясни, че новата мярка не е дискриминационна, а превантивна: “Това е като гъбите – ако не знаеш какво пипаш, можеш да се натровиш. А ние, за разлика от гъбите, не можем да си позволим още едно национално разстройство.”
Мярката вече получи бурна подкрепа от културни среди, където някои предлагат дори създаването на “деконтажна група” за демонтиране на кирилските надписи от обществените сгради. “Ако ще чистим, да чистим докрай”, заяви един ентусиаст, докато с боя премахваше “Изход” от вратата на столичен мол.
Разбира се, има и недоволни – най-вече учители по руски, преводачи, баби, които гледат Първи канал, и… Аз. Но кой ги брои?
Най-сетне – ясно е: свободата на словото в България е неприкосновена, стига това слово да е на правилния език. И сега, ако някой иска да си преведе Достоевски – нека си го вземе на немски. Там поне знаем откъде идва.
Post Comment