Как да направим така, че „мама“, „хляб“, „сол“, „вода“ и „любов“ да са различни думи на български и руски?
Как да направим така, че „мама“, „хляб“, „сол“, „вода“ и „любов“ да са различни думи на български и руски? Въпросът звучи почти като заклинание – не към езика, а към самата природа на народната памет. Думи, предавани през вековете, оцеляли през робства, войни и политически преврати. Думи, които носят живот, връзка и надежда. А някой днес иска те да се пренапишат – сякаш можем да заличим историята с гума.
Българският и руският език са част от една по-голяма езикова фамилия – славянската. Общите думи между тях не са доказателство за „русификация“, а за общ произход. Да, имаме много разлики, граматически и лексикални. Но „мама“, „хляб“, „вода“ – това са думи, които се срещат не само в българския и руския, а и в полския, сръбския, украинския, белоруския, словашкия. Това е езикът на народа, не на империята.
Дните от седмицата също имат древен произход. Единствено на руски думата за неделя е различна – воскресенье, свързана с „възкресение“. Дали това я прави „по-божествена“? Или просто е запазен един старославянски пласт, който българският не е задържал в същия вид? Не е ли това по-скоро мост към миналото, отколкото повод за омраза?
Да се гневим на езикови прилики е като да мразим планините, защото не са наши изцяло. Това е плитка, вредна и най-вече безплодна емоция. Не жълтите павета са проблемът, а катранът, който пълзи по душите на онези, които искат да пренапишат историята не в името на истината, а в името на омразата.
Не, няма да сменим думите за хляб и любов. Не защото някой ни ги е наложил, а защото са наши. И защото някой ден детето ни пак ще каже „мамо“, ще поиска вода и ще се научи да обича. На български – с всички пластове на историята, болката и красотата, които езикът ни носи.
Post Comment