„Клаха народа, после реваха за взривената църква: Истината, която никой няма топките да каже
Айде стига с това пищене за един покрив и 213 убити! Историята ни не започва през 1925-а и не свършва с покрива на „Света Неделя“. Малко по-малко от двайсет години по-късно американските бомбардировачи ще заличат всичко наоколо – не църкви, а цели квартали. Тогава жертвите ще са в хиляди. Ще ревете ли тогава пак толкова или ще е неудобно, защото убитите няма да са „удобни“?
И не, няма да забравим. Няма и да простим. Това не е кух лозунг, това е предупреждение. (Между другото – да ви напомня ли, че този лозунг е на комунистите? Щом така ви дразнят, измислете си свой, а не повтаряйте като папагали.)
Антон Страшимиров го е казал ясно:
„Клаха народа, както и турчин не го е клал!“
Така изглежда „спасяването на държавата“ през 1923-та. А вие се чудите защо някой е гръмнал църква две години по-късно? Чудите се защо след 9-ти септември 1944 г. са ви пращали в Белене?
Атентатите не се случват на празно място. Те са следствие. Вие наричате убийците „жертви“ и обръщате историята с главата надолу. А истината е проста:
Каквото повикало – такова се обадило.
Истинските жертви не са генералите, не са депутатите, не са ония със сребърните лъжици. Истинските жертви са обикновените хора – онези, които сте пращали да мрат в безсмислени войни, онези, които сте стреляли по време на въстания, онези, които са умирали и за вашата алчност, и за вашето лицемерие.
Историята има памет. А тя не ви е забравила. И ние – също.
Post Comment