Кланът Денков и ректорът. Aкадемичният елит на Стара Загора не играе по правилата
Защо НАЦИД мълчи за наукометрията на ректора, издигнат на вълната на ПП „Продължаваме Промяната“
На фона на перманентния политически и академичен водевил, в който главни действащи лица са учени, преквалифицирани като политици, като например акад. Николай Денков, който ни залива с уроци по морал и реформи, е някак успокояващо да видим, че поне в някои сектори вечните български традиции са живи. Става дума за безсмъртната академична традиция най-висшите сановници да бъдат освободени от скучното бреме на законната прозрачност. И докато нацията се тресе от скандали за това кой как е придобил професурата си и кой с кого е близък в коридорите на властта, най-новата и най-чиста проява на този академичен имунитет цъфти в Тракийския университет.
Там, където новият ректор проф. Мирослав Карабалиев е издигнат на най-високия пост, той някак елегантно успява да избегне натрапчивата светлина на прожекторите, наречена публичен регистър на НАЦИД. Този регистър, напомняме, е държавен мемориал на прозрачността, задължен по чл. 2а от ЗРАСРБ да съдържа индивидуалните наукометрични показатели на всеки професор. Но за ректора регистърът прилича на виртуална дупка в пространството: празен, кух и без данни, сякаш законът не стига до Стара Загора или се препъва по високите стъпала на ректората. Очевидно за хората на върха, чиито колеги в политиката налагат идеята за нови правила, отчетността е нещо, което се изисква само от дребните доценти и асистенти.
Тази показателна липса на най-базова информация е върховен цинизъм, защото се случва точно във време, когато обществото е крайно чувствително към академичната етика и обвързаностите с политическата каста. Докато се очакваше висшето образование да бъде бастион на реда и законността, то се превръща в перфектен пример за параграф 22. Държавата създава система за контрол, но ръководителите на държавните университети я игнорират и демонстрират, че тяхното академично звание и управленска позиция са достатъчни сами по себе си, без нужда от досадни и измерими доказателства. Защо да губим време да попълваме сложни формуляри с цитати и импакт фактори, когато най-важната наукометрия в България е политическата тежест? Тя не се мери с публикации, а в коридорите на властта.
Липсващият, празен профил на ректора на Тракийския университет в централния регистър на НАЦИД не е просто местен административен пропуск. Това е символ на дълбокия системен разпад на принципите, който бележи прехода на България към псевдопрозрачност.
Въпросът ескалира до национален скандал, когато се постави в пряка зависимост от политическата партия „Продължаваме Промяната“. Лидери като акад. Николай Денков и цялата политическа кохорта на ПП влязоха във властта с лозунги за реформа, правила и нулева толерантност към задкулисието. Те уверяваха, че България трябва да бъде управлявана по закон, а не по договорки. И ето парадоксът. Докато водят войни за върховенство на правото в съдебната система, в техния периметър, академичната среда, от която произлизат, най-висшите кадри открито неглижират най-елементарното законово изискване за публична отчетност.
Това е цинично доказателство, че правилата важат само за външните врагове, докато академичният елит, близък до новата политическа вълна, продължава да се ползва с традиционен имунитет срещу прозрачността. Непълните наукометрични данни на ректора не просто нарушават ЗРАСРБ. Те подкопават основната заявка на ПП за равенство пред закона и морална чистота.
Затова липсата на данни в НАЦИД се превръща в метафора за цялото управление. Шумни заявки за промяна, придружени от продължаваща непрозрачност в ключови сектори. В тази система академичната власт демонстрира, че е по-силна от политическата заявка, а законът за прозрачност остава неизпълнен ангажимент от миналото, който очевидно се очаква да бъде забравен. Това е тежката присъда.
Post Comment