Когато те натикват по втория начин в Еврозоната, няма как да очакваш, че ще те настанят в първа класа. Осъзнайте се, преди да е станало късно

Добре дошли в Еврозоната – входът е отзад, местата са до тоалетната

Уважаеми пътници, добре дошли на борда на полет „Еврозона Еърлайнс“! За съжаление вашият билет е от онези, отпечатани на стара пишеща машина, с червен печат „С одобрението на Брюксел“ и с отбелязано място: до аварийния изход, но не за удобство – просто ако нещо избухне, да сте първи навън.

Да, България влиза в Еврозоната. Не с фанфари и шампанско. Не с почести и поздравления. А така – малко по „втория начин“. Като непоканен гост на корпоративно парти, дето никой не иска, но всички търпят, защото „няма как“. И понеже сме свикнали – хем да ни карат да се чувстваме специални, хем да ни напомнят, че сме на детската маса.

От години ни убеждават, че еврото ще ни донесе стабилност, просперитет и най-вече – удобството да не си носим калкулатор в Гърция. Само дето забравиха да ни кажат, че преди удобството идва обезценяването. На парите, на труда, на илюзиите. Особено на илюзиите.

И докато ни подгряват мястото в задната част на икономическата кабина, някой услужливо ни обяснява, че „било крайно време“. Крайно време за кого? За народа – който брои стотинки, или за онези, които си прехвърлят милиони между валути с едно кликане?

Очакванията, че ще бъдем равноправни участници в този валутен рай, са като очакванията да получиш шампанско в нискотарифен полет. Може да има, ама за другите. На нас ще ни подадат пластмасова чашка с неясна течност и ще ни кажат: „Свиквайте, това е част от европеизацията.“

Ако още някой се надява, че ще ни настанят в първа класа, нека погледне къде сме в редицата по доходи, по пенсии, по жизнен стандарт. Там, където пътуват илюзиите – в багажното, заедно с националната икономика и здравия разум.

Затова, братя и сестри евробългари, осъзнайте се, преди да е станало късно. Защото когато си купил билет с надежда за Париж, но автобусът спре в склад край Бургас, вече е без значение колко лъскава е табелата. И кой е на кормилото – щом пак ти броиш стотинките, а другите диктуват маршрута.

Коментари

коментари