Космически телескоп на НАСА ще падне неконтролируемо на Земята до дни
Космическият телескоп „Суифт“ на НАСА се очаква да навлезе неконтролируемо в земната атмосфера през следващите дни. Точният момент и мястото на падането все още не са известни. Според експерти обаче вероятността от опасност за хората на повърхността е много малка.
Обсерваторията „Нийл Герелс Суифт“ беше изстреляна в орбита през ноември 2004 г. В продължение на повече от две десетилетия тя изследваше гама-избухванията – най-мощните експлозии във Вселената – както и други космически обекти и явления. За целта разполагаше с три телескопа – детектор за гама-лъчи, рентгенов телескоп и ултравиолетов и оптичен телескоп.
На 20 октомври НАСА съобщи, че орбитата на „Суифт“ е спаднала до височина от около 275 километра. Обсерваторията тежи приблизително 1500 килограма и вече не може да компенсира нарастващото атмосферно съпротивление. Апаратът премина в безопасен режим, а екипът, който го управлява в Пенсилванския държавен университет, изпрати команда за прекратяване на работата му.
Предишна частна мисия за спасяването на телескопа и издигането му на по-висока орбита се провали. Така „Суифт“ е оставен да навлезе в атмосферата по естествен път.
Според Дарън Макнайт, старши технически експерт в компанията LeoLabs, която следи обектите в околоземна орбита, броят на космическите апарати, навлизащи в атмосферата всяка година, се е увеличил десетократно спрямо преди пет години. Причината е бързото разрастване на сателитните съзвездия в ниска околоземна орбита и редовната подмяна на технологично остарели апарати.
Макнайт смята, че „Суифт“ ще се разпадне в достатъчна степен при навлизането си в атмосферата, за да не представлява сериозна опасност за хората на Земята. Някои по-здрави части от рентгеновия и оптичния телескоп обаче може да оцелеят.
Подобна е оценката и на Дийн Слейдън, инженер в британския доставчик на прецизни компоненти Accu Components. По думите му, когато апаратът достигне височина от около 120 километра, краят му обикновено настъпва в рамките на няколко минути. Въздухът пред него се нагрява силно, а слънчевите панели и антените обикновено са първите елементи, които се откъсват. На височина от около 78 километра основното тяло се разпада. По-голямата част от конструкцията се стопява и изпарява.
Орбитата на „Суифт“ преминава само над район в рамките на около 21 градуса от двете страни на Екватора. Тази зона обхваща предимно океани, но включва и населени части от Африка, Южна и Югоизточна Азия и Латинска Америка. Засега не може да се определи къде точно биха паднали евентуалните оцелели фрагменти.
Повечето от конструкцията на телескопа е направена от алуминий, кабели и електроника, които ще изгорят сравнително рано при навлизането в атмосферата. По-голям шанс да достигнат повърхността имат малки, плътни и устойчиви на високи температури компоненти от титан, стомана и стъкло.
Сред възможните оцелели части са шестте тежки реакционни колела, които са използвани за ориентиране на телескопа, както и някои елементи от оптичната система, включително лещи и огледала. Маската на телескопа, съставена от около 52 000 малки оловни плочки, почти сигурно ще се стопи. Очакванията са до Земята да достигнат само няколко малки обгорели фрагмента, които няма да приличат на части от разпознаваем космически телескоп.
Слейдън отбелязва, че засега не е публикувана подробна оценка на риска от падането на „Суифт“. Това обаче не означава, че НАСА не е извършила подобен анализ. Изискванията на агенцията предвиждат вероятността от човешки жертви заради оцелели отломки да не надвишава едно на 10 000.
Експертът смята, че публикуването на подобна оценка би било полезно, тъй като ще даде на обществеността конкретна информация за риска, вместо да оставя място за предположения.
През последните години космическите агенции обръщат все по-голямо внимание на начина, по който сателитите приключват жизнения си цикъл. Някои апарати разполагат с достатъчно гориво, за да бъдат насочени към отдалечени райони на океана. Други се проектират така, че да изгорят напълно при навлизане в атмосферата. Този подход е известен като „проектиране за унищожаване“ (design for demise).
НАСА и Европейската космическа агенция ограничават риска от човешки жертви при подобни навлизания до едно на 10 000. Ако даден апарат не може да покрие това изискване, се очаква той да бъде свален по контролиран начин.
Според Слейдън няма причина хората да се притесняват от падането на „Суифт“. По-голямата част от него ще изгори, а оцелелите фрагменти най-вероятно ще паднат в океана. По-сериозният проблем е дългосрочната тенденция към увеличаване на неконтролираните навлизания в атмосферата заради нарастващия брой спътници в орбита.
Ако вярвате в правото си на обективна информация, подкрепете ни.
Вашето дарение от всякакъв размер и по всяко време означава много за нас.
Скъпи читатели,
Днес, повече от всякога, независимата журналистика има нужда от вас.
В мисията си да предоставяме обективни, достоверни и навременни новини разчитаме на вашата подкрепа.
Ако вярвате в правото си на обективна информация, подкрепете ни.
Ако вярвате в правото си на обективна информация, подкрепете ни.
Вашето дарение от всякакъв размер и по всяко време означава много за нас.
Скъпи читатели,
Днес, повече от всякога, независимата журналистика има нужда от вас.
В мисията си да предоставяме обективни, достоверни и навременни новини разчитаме на вашата подкрепа.
Ако вярвате в правото си на обективна информация, подкрепете ни.
Post Comment