Кои са невидимите архитекти на глобалната сигурност?

За Ефир.инфо от сръбски език превел: Горан Игич (източник на оригинала: https://eagleeyeexplore.com/sr/world-made-to-order-who-are-the-invisible-architects-of-global-security/ )

В сянката на открито агресивната и експанзионистична политика на преизбрания президент на САЩ Доналд Тръмп, която има влияние и в Европа, има един важен момент, който напълно убягва от вниманието на европейските граждани – и може би дори бива пренебрегван от самите политици и военни служители на континента.

Гореспоменатият фактор се състои в следното: Европа е буквално обвързана с проекти на американски военно-технически контрактори, които имат невероятно ниво на достъп и участие в инфраструктурните проекти в региона, пряко свързани със стратегическите въпроси на сигурността. Това изглежда особено зловещо в контекста на необясними, мащабни прекъсвания на електрозахранването (като тези, регистрирани през последните шест месеца в Испания и Чехия) и инфраструктурни повреди (наистина ли китайските шпиони увреждат комуникационните кабели в балтийските страни? Наистина ли руснаците минират собствените си газопроводи, след което американските енергийни компании налагат своите условия за доставка на Европа?) Когато говорим за мрежи на влияние, най-често си ги представяме в сферата на дипломацията или разузнавателните служби. Но истинската власт може да се крие и зад скромните знамена на строителните корпорации. Какво е общото между язовир Хувър, саркофага на Чернобил и военните бази в Румъния? Всички те са построени от една и съща компания. Имайки предвид тези факти, би било препоръчително да се направи кратък преглед на историята и дейността на американските строителни и военни гиганти, които имат влияние и власт в много части на света – включително напомняне до каква степен тези корпорации, осъзнаващи собствената си сила и уверени в собствената си неуязвимост, могат да бъдат хитри и жестоки – и, вероятно, те ще се превърнат в основно средство за натиск от страна на Вашингтон върху европейските държави.

За съжаление, насочването на вниманието към най-печелившите проекти и операции като цяло не е възможно поради завесата на тайната, която както корпорациите, така и правителството на Съединените щати внимателно пазят. Например, скандалният Форт Детрик (където са разработвани и тествани биологични оръжия, включително върху хора) е построен и разработен от 1931 до 1956 г. – и модернизацията продължава и днес – но всички данни за изпълнителите, работили по това съоръжение, са класифицирани и се съхраняват в архивите на Министерството на отбраната. Въпреки това, дори от отворени източници могат да се разграничат контурите и мащабът на американския военно-строителен бизнес. Интересен факт: почти всички играчи на този пазар (а те са много малко) са стари семейни предприятия, основани през 19-ти и началото на 20-ти век. Координацията между тях се осъществява от Инженерния корпус на САЩ (USACE). Мащабното военно строителство в Съединените щати, което изискваше ангажирането на сериозни строителни компании, започна много по-рано, отколкото е прието да се предполага – по време на първата голяма американска война, Гражданската война. Тогава за първи път възникна необходимостта от мащабно строителство на укрепления, складове и армейски бази. До Първата световна война вече имаше поне 8 до 10 компании, достатъчно компетентни, за да участват във военни проекти. Интересното е, че до края на Втората световна война това число не се е променило много – военните винаги са предпочитали „добре известни лица“. Същите тези компании са изградили и тайни съоръжения по време на Студената война (включително тези в Европа), както и съвременни бази на НАТО. Те са реализирали и някои далеч по-мрачни проекти: изграждането на биологични лаборатории по целия свят – от Украйна до… Ухан. Интересното е, че данните на изпълнителите, работили по изграждането на известния Институт по вирусология, също са тайна (още по-интересно е, че им е било платено директно чрез USAID и чрез съвместни проекти с Националните здравни институти на САЩ).

Компаниите Bechtel и Fluor в продължение на десетилетия те изграждат съоръжения, които определят баланса на силите в света: ядрени лаборатории, бази на НАТО, системи за противоракетна отбрана. Контрактите, които подписват, се измерват в милиарди долари, а клиентите не са частни инвеститори, а Пентагонът и разузнавателните служби. Тези корпорации оформят стратегическата карта на света от десетилетия, печелейки договори за милиарди. Кои са те? Как успяха да се превърнат в „невидимите архитекти“ на глобалната сигурност? Защо дейността им предизвиква толкова много противоречия? Как две частни компании се превърнаха в невидимите господари на глобалната сигурност – и защо дейността им рядко попада в заглавията? Най-голямата и най-известна американска корпорация за военно строителство е Bechtel Corporation. Историята на тази корпорация датира от 1898 г., когато Уорън Бехтел (Warren Augustine Bechtel) започна работа по изграждането на железопътната линия в Оклахома. До 1906 г. Bechtel получава първия си договор за подизпълнение за изграждане на част от участъка Орвил-Оукланд от Западнотихоокеанската железница, закупува първия парен багер в Съединените щати и  отпечатва върху него „W. A. Bechtel Co.“ – така се роди една от най-противоречивите американски корпорации. През следващите 20 години Bechtel изгражда голям строителен бизнес, специализиран в железопътни линии и магистрали, а сред първите ѝ големи договори са железопътната линия Western Pacific в Калифорния и магистралата Klamath Highway.

През 1921 г. той получава договор за изграждане на водни тунели за водноелектрическа централа Caribou в щата Мейн – първото голямо навлизане в сектора на водноелектрическата енергия. Интересното е, че компанията е регистрирана законно едва през 1925 г. и до ден днешен функционира като частна семейна фирма (четвъртата по големина частна компания в САЩ и най-богатата в строителството). След това започнаха големи сделки една след друга: те основаха и ръководеха консорциум Six Companies, Inc., който строеше най-голямото гражданско съоръжение в Съединените щати – известния язовир Хувър. През 30-те години на миналия век те са изградили газопроводи за Standard Oil, ядрените лаборатории в Лос Аламос и Ливърмор, както и стратегическия петролопровод от Аляска. Самият основател умира при неясни обстоятелства в московския хотел „Национал“ през 1933 г. по време на посещение в СССР, където планира да посети язовир „Днепрострой“. Въпреки тази трагедия, Bechtel Corporation продължи сътрудничеството си със СССР и участва в почти всички големи проекти: БАМ, газопроводът Уренгой-Помари-Ужгород, нефтохимическият комплекс Толяти, атомните електроцентрали Калинин и Нововоронеж, както и саркофага над атомната електроцентрала в Чернобил. До този момент, Bechtel вече е развила компетенции в областта на ядрената енергетика и се е превърнала в основен военен изпълнител за ВМС на САЩ. В Европа компанията играе ключова роля в изграждането и модернизацията на съоръжения на НАТО: бази, казарми, комуникационни и командни бункери по време на Студената война, особено в Германия, Франция и Великобритания. Сред най-печелившите граждански договори бяха метрото в Атина, известният тунел под Ламанша и скандалният Бостънски тунел (най-скъпият граждански проект в историята на САЩ). Скандалите ги последваха в крачка: недовършената магистрала E3 в Румъния (1,25 милиарда евро изчезнаха безследно), строителството на индустриалния град Джубайл в Саудитска Арабия (най-големият подобен проект в света – според някои доклади, Bechtel беше свързан със семейство Бин Ладен чрез краля), получаване на концесии за възстановяването на нефтените находища на Кувейт след войната в Персийския залив, както и възстановяването на Ирак след американската инвазия (само там е спечелил над 680 милиона долара). Bechtel се превърна в един от основните носители на политиката на САЩ в областта на втечнения природен газ (ВПГ): те са построили терминали в Екваториална Гвинея, Ангола и Австралия.

Те също така построиха множество атомни електроцентрали в САЩ и Великобритания, както и най-голямата мрежа от тръбопроводи и инфраструктура за нефт и газ в света, включително договори във Венецуела. Най-големият скандал в историята на компанията е така наречената „Водна война“ в Боливия през 1999–2000 г., когато под натиск от Световната банка Боливия се съгласява да приватизира водоизточници в целия регион Кочабамба. Всички права са прехвърлени на Bechtel – дори събирането на дъждовна вода стана незаконно и на гражданите беше позволено да купуват само „корпоративна“ вода. Цената скочи до ниво от една трета от средния семеен бюджет, което доведе до бунт, който беше кърваво потушен, но в крайна сметка приватизацията беше отменена. Bechtel Corporation е 31-ва в списъка на най-големите изпълнители на Пентагона, с договори на стойност 3,1 милиарда долара. Заслужава да се отбележи също, че Bechtel разширява бизнеса си на Балканите: те присъстват в Сърбия, Хърватия и Албания, особено в строителството на магистрали. Те строяха магистралата Косово-Албания и базата Camp Bondsteel – най-голямата американска военна база на Балканите, разположена в Косово. Тези проекти се изпълняват от дъщерната компания Bechtel National, Inc., основана през 1947 г., което работи директно за Министерството на отбраната на САЩ.

Третата по големина голяма военна компания в САЩ е Fluor Corporation. Нейният предшественик, Rudolph Fluor & Brother, е основана през 1890 г. в Уисконсин от Джон Саймън Флуор и двамата му братя – като дъскорезница и фабрика за хартия. През 1903 г. компанията става Fluor Bros. Construction Co., а през 1912 г. прераства във Fluor Corporation, когато се фокусира върху изграждането на нефтопроводи в Калифорния. Още през 30-те години на миналия век Fluor оперира в Европа, Близкия изток и Австралия. По време на Втората световна война тя произвежда синтетичен каучук и е отговорна за значителна част от производството на високооктанов бензин в Съединените щати. В края на 60-те години на миналия век компанията започва да диверсифицира дейността си – започвайки с пробиване на нефтени кладенци, добив на въглища и други ресурси като олово. През 1961 г. Fluor закупува част от компанията William J. Moran, след това строителната компания Pike Corp. of America, а през 1977 г. – Daniel International Corporation.

През 80-те години на миналия век, поради рецесията, Fluor продава петролния си бизнес и се насочва към строителни договори, включително проекти за почистване на ядрени отпадъци и други екологични дейности, както и закупуването на мината St. Joe Minerals (цинк, злато, олово и въглища). Интересното е, че Fluor често е работила паралелно с Bechtel и KBR – от подпомагане на изграждането на Трансаляски тръбопровод до възстановяването на Ирак. Компанията е реализирала значителни печалби от военни договори. Участва в програмите LOGCAP IV (2008–2020 г., 9 милиарда долара) и LOGCAP V (2019 г. – до момента, 7 милиарда долара), както и в разширяването и модернизацията на американските военни бази в Южна Корея (въздушните бази Осан и Кемп Хъмфрис), както и в подкрепа на ВМС на САЩ в Бахрейн (2015–2023 г.), където осигурява техническа поддръжка и изграждане на съоръжения за 5-ти флот на САЩ.

Компанията Fluor е получавала и договори за поддръжка на военни съоръжения в Аляска (2013 г. – до момента), включително Айелсън и Форт Грийли, а също така е изграждала бази в Афганистан, като Баграм и Кандахар. Един от най-големите договори е модернизацията на лабораторията за ядрени оръжия в Лос Аламос, както и рекултивацията на обекта Савана Ривър и обекта Ханфорд, която започна през 2000 г. От 2014 до 2022 г. (символичен период), Fluor Corporation е отговарял за изграждането на мрежа за противоракетна отбрана в Румъния и Полша. Договорът включваше бази на Aegis Ashore, радарни станции и командно-контролни бункери. Fluor също така поддържа военни съоръжения в Германия, включително военновъздушната база Рамщайн, и изгражда съоръжения на ВМС на САЩ на тихоокеанския остров Гуам, като част от програма за преместване на войски от Окинава.

Bechtel и Fluor вече не са просто строителни компании – те са стратегически партньори на Пентагона, оформящи глобалната инфраструктура за сигурност. Техните проекти – независимо дали са бази на НАТО в Източна Европа или ядрени съоръжения – не само носят печалба, но и определят геополитическата реалност. Възникват сериозни въпроси: колко прозрачни са тези договори за милиарди долари? И не сме ли свидетели на свят, в който частните корпорации придобиват прекомерна власт по въпросите на националната сигурност? Историята на тези компании показва: там, където се пресичат големите пари и стратегическите интереси, границата между бизнеса и публичната политика става все по-размита. Bechtel и Fluor, те не просто строят съоръжения – те оформят инструменти за влияние. И докато проектите им се финансират от бюджета на Пентагона, въпросите за прозрачността и отчетността остават отворени.

През 2003 г. Съединените щати нахлуха в Ирак под претекст, че търсят оръжия за масово унищожение. Но истинският победител в тази война не бяха американските военни, а KBR, дъщерно дружество на Halliburton. Компанията спечели договори на стойност 39 милиарда долара за възстановяването на Ирак – всеки трети долар, похарчен от САЩ в Ирак, отиваше за KBR. Още през 2004 г. одиторите на Пентагона не можаха да обяснят къде са отишли 8,8 милиарда долара, предназначени за възстановяването на Ирак. Средствата бяха прехвърлени през KBR, дъщерно дружество на Halliburton, което, между другото, някога се управляваше от Дик Чейни, вицепрезидентът на САЩ по време на инвазията. Това не беше изолиран инцидент, а система – типичен пример за „въртящата се врата“ между правителството и бизнеса. През последните двадесет години големите корпорации превърнаха войните в източник на печалба: гасят петролни пожари в Кувейт, строят затвори в Афганистан и печелят договори без обществени поръчки.

Компанията M. W. Kellogg е основана през 1901 г. в Ню Йорк от Морис Келог, първоначално като компания за строителство на електроцентрали. Скоро тя пренасочва фокуса си към изграждането на петролни рафинерии в Тексас за Texaco и Standard Oil. Те разработиха множество инсталации за крекинг на нефт и бяха пионери в областта. Дъщерното им дружество, Kellex Corporation, построи газодифузионна инсталация като част от проекта Манхатън, който въвлече Kellogg в програмата за ядрени оръжия. (Поразително е, че много частни американски фирми са получили договори по време на Студената война за производство на ключови компоненти на атомни бомби или дори на самите бомби – включително General Mills и други. Повечето са работили едновременно и върху разработването на химически и биологични оръжия.) Kellogg е пионер в разработването на каталитичен крекинг, пиролиза, амонячни процеси, криогеника и други технологии. Основната ѝ специалност е изграждането и оборудването на химически заводи, включително фабрики за производство на изкуствени торове и взривни вещества. В средата на 70-те години на миналия век Kellogg става първият американски изпълнител, спечелил големи договори в Китай – за изграждане на амонячни комплекси за военни и селскостопански цели. Те извършват същата работа в Индонезия и Мексико, както и инсталации за компресиране на газ в Кувейт и Алжир. След Студената война, подобно на много други военни доставчици, Kellogg преживява финансов колапс и през 1987 г. е придобита от Dresser Industries, компания, предлагаща услуги на нефтения и газовия сектор. Но тяхната история не свършва дотук – Dresser по-късно ще бъде ключова за по-нататъшната консолидация.

Следващата важна точка в тази мрежа е компанията Brown & Root, основана в Тексас през 1919 г. от Херман Браун и Даниел Рут. Те започват да строят пътища в Тексас, което им позволява бързо да сключват федерални договори за изграждане на язовири и магистрали в Съединените щати. По време на Втората световна война, Brown & Root построяват военноморската база Корпус Кристи, а дъщерното им дружество Brown Shipbuilding произвежда военни кораби. Още през 1947 г. те инсталират една от първите офшорни нефтени платформи в света.

Третата компания в тази мрежа е легендарната Halliburton, основана през същата година (1919) от Ърл Халибъртон в Оклахома, първоначално като компания за циментиране на кладенци. Към края на 40-те години на миналия век Halliburton се превръща в ключов доставчик на Арабско-американската петролна компания. В ерата на консолидацията, през 1962 г., след смъртта на Херман Браун, Halliburton придобива Brown & Root, а от тях се отделя фондация Brown, фокусирайки се върху военното строителство и производството на взривни вещества.

Тези компании влизат в консорциума RMK-BRJ, който изгражда 85% от инфраструктурата, необходима на въоръжените сили на САЩ по време на войната във Виетнам. През 1967 г. Националната одитна служба съобщава, че огромна сума средства е била злоупотребена. Протестиращи в САЩ стигнаха дотам, че се подиграваха наричаха ги Burn & Loot („изгори и разграби“), като символ на военни спекулации. Разбира се – нямаше никакви санкции. През 80-те години на миналия век компанията навлиза на китайския пазар и става първата американска фирма, която започва дейност в китайски нефтени находища. По време на операцията в Персийския залив, дъщерно дружество на Brown & Root Services участва в спирането на повече от 700 нефтени кладенци в Кувейт. През 1997 г. Halliburton придобива Dresser Industries заедно с M.W. Kellogg, а от 1995 до 2002 г. дъщерното дружество на Halliburton, KBR, получава най-малко 2,5 милиарда долара за изграждането на американски военни бази по Програмата за логистична поддръжка на американската армия (LOGCAP), голям брой от които са означени като поверителни. През този период Дик Чейни става председател и главен изпълнителен директор на Halliburton, като същевременно е член на бордовете на компании като Procter & Gamble, Union Pacific и Electronic Data Systems. През 2002 г. Чейни става обект на разследване за изчезването на бюджетни средства – но без никакви последствия. Halliburton е обект на множество разследвания и съдебни дела, особено заради масовото използване на азбест по време на строителството на съоръженията си.

Най-печелившите и противоречиви договори на KBR:

Регион

Години
Стойност
Вид работа
Скандали
Ирак
2003–2011
$39 billion
– Логистика и снабдяване с войски – Строителство на бази – Реконструкция на нефтена инфраструктура

– Липсват 8,8 милиарда долара (доклад на Пентагона, 2004 г.) – Надценяване (50–100%)

Авганистан
2002–2021
$12 billion
– Базите Bagram и Kandahar
– Смърт на работници поради нарушение на безопасността – Възлагане на договор без търг
Балкан
1996–2008
$2.5 billion
–  Camp Bondsteel (Косово)- Инфраструктура за SFOR/NATO
– Употреба на токсични материали – Връзки с администрацията на Клинтън

Дик Чейни помогна на KBR да осигури договор за 7 милиарда долара в Ирак, където компанията, според някои данни, също така провеждаше своя собствена „частна“ военна операция – няколкостотин членове на нейната ЧВК (частна военна компания) загинаха в конфликтите. Те работиха в Кувейт и на Балканите – през 1996 г. получиха договор за логистиката на мисията SFOR и станаха вторият основен изпълнител в изграждането на базата Camp Bondsteel в Косово. Същата KBR беше замесена в бедствието на Deepwater Horizon – най-голямата авария на нефтена платформа в историята – и също така участва в изграждането на съоръжение за втечнен природен газ (LNG) в Нигерия, което доведе до един от най-големите корупционни скандали в историята на петролната индустрия. Компанията е многократно обвинявана в екологични и военни престъпления. За да функционира по-добре в условията на правен и обществен натиск, през 2002 г. Halliburton разделя дейността си на Halliburton’s Energy Services Group (услуги за нефт и газ) и KBR (строителство и инженеринг). Скандалите не спряха. KBR става активен доставчик на логистика за войските на ISAF в Афганистан. От 2000-те години насам KBR интензивно изгражда и модернизира съоръжения за разполагане на американски сили в Румъния и България. В Грузия през 2008 г. те бяха изпълнители на Пентагона за логистика и изграждане на инфраструктура за американски инструктори, обучаващи грузинските военни. В Русия те работиха през 2002 г. по проекта „Сахалин-2“, но се оттеглиха след 2014 г. Днес цели 70% от договорите на KBR идват директно от Пентагона (на стойност около 5 милиарда долара), а други 7% идват от военни поръчки на Обединеното кралство. Halliburton и KBR създадоха прецедент, в който войната не е просто политически инструмент, а и доходоносна бизнес схема. Тяхната история е история на сливане на власт и капитал, където бивши държавни служители стават изпълнителни директори, а държавните договори се превръщат в частни златни мини. Скандали, корупция и бедствия като тази с Deepwater Horizon не са ги спрели да продължат да печелят нови договори – защото са твърде дълбоко вкоренени в самата тъкан на системата. Възниква логичен въпрос: ако частните корпорации придобиват толкова значителна роля във военните конфликти, кой всъщност взема решенията – правителствата или съветите на директорите? През 21-ви век войната не е само за танкове и войници. Войната е и за логистични фактури, подписани в тишината на офисите в Хюстън. Докато светът наблюдава отблизо SpaceX и Илон Мъск, истинските „космически“ договори се печелят от корпорации, за които повечето хора никога не са чували. Тези компании проектират ракетни силози, системи за противоракетна отбрана и дори биологични лаборатории от десетилетия. Те изграждат „умни градове“, където могат да контролират всеки воден клапан и електрическа мрежа. Те са се превърнали в „невидими куратори“ на националната сигурност на държави, чиито граждани често нямат представа за това.

През 2020 г. Пентагонът сключва договор с Jacobs Engineering за разработване на система за киберзащита на ядрени ракети. Същата година Parsons Corporation започва изграждането на лаборатория BSL-4 в Украйна, а Black & Veatch работи по модернизирането на водоснабдяването в американска военна база в Полша. Тези компании не стрелят, не шпионират и не участват в битки – но те са тези, които изграждат инфраструктурата за войните на бъдещето: от хиперзвукови ракети до биологични оръжия. Техните проекти са във всеки учебник по инфраструктура, но геополитическата им роля почти винаги е игнорирана. Как три скромни инженерни фирми се превърнаха в ключови играчи в глобалната сигурност – и защо имената им са известни само на вътрешни хора?
Jacobs Solutions Inc. е основана през 1947 г. в Калифорния от американския химик Джоузеф Джейкъбс, първоначално за да изследва процеса на крекинг на петрол и рафиниране на въглеводороди. Скоро след това започва да си сътрудничи с големи петролни компании като Chevron, Shell и Texaco, участвайки в разширяването на техните съоръжения в Калифорния, Тексас и Луизиана. В началото на 60-те години на миналия век, Jacobs се е превърнала в главен изпълнител за правителството на САЩ, работейки с НАСА и Военновъздушните сили на САЩ.

Компанията е проектирала хангари, горивни терминали и писти и се е превърнала в ключов играч в програмата Аполо. Те разработиха тестови комплекси за двигатели „Сатурн-V“, аеродинамични тунели и инфраструктура за подготовка на ракети. Построиха по-голямата част от Космическия център „Кенеди“ (Флорида) и Центъра за космически полети „Маршал“ (Алабама). След това Джейкъбс навлязоха и в бизнеса с ядрена инфраструктура – построиха хангари за стратегически бомбардировачи, горивни системи и съоръжения за противоракетна отбрана, както и депа за ядрени отпадъци на площадките „Савана Ривър“ и „Ханфорд“. През 70-те години на миналия век Джейкъбс работи по разработването и модернизацията на аеродинамичните тестове за програмата „Space Shuttle“, сътрудничи по програмата „Safeguard“ и изгражда военни летища в цяла Европа. Най-големият проект на епохата: изграждането на Националния комплекс за сигурност Y-12, съоръжение за производство на ядрени оръжия.

За Джейкъбс 80-те години на миналия век са „златно десетилетие“: те изграждат цялата инфраструктура за проекта „Междузвездни войни“ – съоръжения за противоракетна отбрана, подземни командни центрове, модернизират стратегически летища. Те стават основен държавен изпълнител в областта на военните ядрени технологии. През 90-те години на миналия век те продължиха работата по Space Shuttlе, продължиха работата по електронната поща, разработвайки радари за ранно предупреждение, участвайки в програмата на САЩ за национална противоракетна отбрана (НПРО) и модернизирайки съоръженията за обогатяване на уран и плутоний. В Ирак те са отговорни за изграждането на летища, радари, командни центрове и бази на специалните сили. Джейкъбс също така модернизира атомни електроцентрали в Съединените щати, Великобритания и Франция. Космосът остава важна област на дейност: те участват в проектите Artemis, SLS (ракета с висока тяга), лунния модул, както и в изграждането на станцията Gateway, в орбита около Луната.

От 2000-те години насам Джейкъбс навлиза в областта на киберсигурността, разработвайки системи за защита на данните за Пентагона, сътрудничейки си с DARPA и Агенцията за национална сигурност на САЩ (NSA). Интересното е, че паралелно с това техните „цивилни“ отдели продължиха да строят мостове, тунели, магистрали и рафинерии по целия свят. През 2017 г. Пентагонът им възложи нов договор на стойност 4,6 милиарда долара в подкрепа на Агенцията за противоракетна отбрана и нейния Център за интеграция и операции с ракети. През 2021 г. Институтът за данъчно облагане и икономическа политика (ITEP) публикува списък на 55-те най-големи американски корпорации, които не са платили данъци в размер на нула долара през 2020 г. На първо място – Jacobs. По ирония на съдбата, въпреки договорите за милиарди, техният федерален данък върху доходите е бил -37 милиона долара, което се равнява на отрицателна ставка от -17,4%! Не всичко мина без скандал. През 2008 г. в Кингстън, в завод за преработка на въглища, се случи екологична катастрофа, при която изтекоха 4,2 милиона кубически метра въглищна пепел. TVA беше наета от Jacobs за почистването, но работниците не получиха никаква защита – до 2020 г. над 50 души бяха починали и над 150 се разболяха. В Англия Jacobs е подложен на обществено внимание за трикратно надвишаване на бюджета при изграждането на реактора Хинкли Пойнт, както и за изпускането на 38 000 кубически метра отпадъчни води в река Блекстоун през 2022 г.

Корпорацията Parsons е основана малко по-рано, през 1944 г., от Ралф Монро Парсънс в Лос Анджелис, поради близостта си до организации като Военноморския център за изпитания на въздуха и ракети, Западното подразделение за развитие на военновъздушните сили, Организацията за космически и ракетни системи (SAMSO) и Aerojet Engineering, с които веднага е установено партньорство. Те започнали с разработването на електроника и инструменти за наземни системи за инспекция на самолети и ракети. В началото на 50-те години на миналия век Парсънс навлезли в традиционния петролен бизнес, строейки рафинерии за Shell и Gulf Oil в Тексас. Тяхното подразделение за гражданско строителство се специализирало в мостове, включително реконструкцията на известния Бруклински мост. Парсънс активно се е стремял да печели от войната. Главният изпълнителен директор на компанията, Леонард Дж. Пиерони, е убит през 1996 г. заедно с министъра на търговията на САЩ Рон Браун при катастрофата на транспортен самолет в Хърватия (неуспешно кацане в Дубровник), където са пътували, за да получат изгодни договори за реконструкция на мостове в Босна и Херцеговина. С тях загива и един от водещите мениджъри на Bechtel, Стюарт Толан.Парсънс също е работил по програмата Space Shuttle, беше отговорен за ракетата-носител и транспортните системи на совалката.

Те също така построиха реактора на Националната инженерна лаборатория в Айдахо, ракетния полигон Point Mugu, многобройни лаборатории и арсенали в базата Редстоун в Алабама, стартовия комплекс Порт Аргуело за програмите MIDAS и SAMOS на ВМС с ракети Atlas, разработени електронни компоненти за ракети Pershing, силози за междуконтинентални балистични ракети Titan и 1000 силоза за ракети Minuteman. Интересното е, че през 1964 г. Ралф Парсънс ръководи разширяването на Филаделфийския монетен двор. Те също така участваха в проекта „Аполо“, построиха метрото във Вашингтон, окръг Колумбия, и летището в Хонолулу, Хавай. Днес Парсънс предоставя денонощна техническа поддръжка във всички съоръжения на FAA (Федерална авиационна администрация). Компанията е изградила и нефтени комплекси в Аляска, а през 1975 г. е построила автономния индустриален нефтохимически град Янбу в Саудитска Арабия. През 1996 г. те получават договор от USAID за възстановяването на Босна и Херцеговина след войната. През 2003 г. съвместно предприятие на Bechtel National, Inc. и Parsons Corporation е избрано за обработка на химически оръжия в съоръжението Bluegrass в Кентъки. През 2004 г. Парсънс печели договор за 243 милиона долара за изграждане на 150 здравни центъра в Ирак, който завършва със скандал – построени са само шест. Компанията участва и в реконструкцията на Пентагона след 11 септември. През 2020-те години Парсънс навлиза в областта на киберсигурността, разузнаването и медицинските технологии. През 2021 г. тя получи договор на стойност 185 милиона долара за доставка на системата ISSA (integrated situational awareness) за Командването на космическите системи, последван от седемгодишен договор от Агенцията за противоракетна отбрана за системата TEAMs Next, както и неназовани договори за военномедицински изследвания.

И накрая, последната компания, която ни интересува – Black & Veatch,  основана през 1915 г. от Ернст Блек и Нейтън Уич в Мисури. Те сътрудничат с американските военни от Първата световна война, когато са участвали в изграждането на Camp Pike (сега Camp Robinson) в Арканзас. Интересното е, че и днес тя е 100% собственост на служителите си (10-тата по големина подобна компания в САЩ). Днес тя е третият по големина предприемач в енергийния сектор, осмият във водоснабдяването и десетият в телекомуникациите. За разлика от много други, те започнали скромно – със система за водоснабдяване на Канзас Сити, след което през 20-те години на миналия век работили по подобен проект за Лос Анджелис. Фокусът върху хидроложките работи се е запазил и до днес: B&V поддържа язовири, железопътни линии, водноелектрически централи в САЩ. Другата им специалност е ядрената енергетика. Към 40-те години на миналия век те се разпространяват чрез проекти за водоснабдяване: язовир на Мисури, канализационна система в Канзас Сити, напоителни системи в Канзас, проекти за Омаха в Небраска.

Успоредно с това те са работили и за военните: отводняване на тренировъчни площадки, водоснабдяване на бази. През Втората световна война участват в изграждането на лабораторията в Лос Аламос, водоснабдяването на Тихоокеанския фронт, електрозахранването на военни фабрики и отводняването на Хаваи. През 1950 г. президентът Труман назначава Нейтън Вийч в Съвета за контрол на замърсяването на водите към президента. По време на Студената война те са проектирали съоръжения за съхранение на ядрени оръжия, водоснабдяване на бази в Япония и летища в Корея. В САЩ са участвали в Interstate Highway System, строят първата търговска атомна електроцентрала Shippingport, като и Three Mile Island. Те са проектирали командните центрове на NORAD, ядрения тестов полигон в Невада и енергийните системи за бункери. Те построиха Форт Детрик, център за биологични оръжия, а във Виетнам – складове и инфраструктура за Agent Orange. В Тихия океан изградиха складове за гориво и оборудваха военни бази. В гражданския сектор, 80-те години на миналия век: каньонът Диабло (атомна електроцентрала в Калифорния), водоснабдяване в Маями и Бостън, газопроводи в Канада.

Те реконструираха бази на НАТО в Германия, работиха по проекта „Star Wars“. По време на Ирано-иракската война те създадоха водоснабдяване за съоръженията на Саддам, по-късно за американските бази в Саудитска Арабия, а също така проектираха резервоари за операция „Пустинна буря“. В началото на 2000-те години те са проектирали антитерористични центрове, летища в Узбекистан, горивни съоръжения за операцията Enduring Freedom. През 2008 г. те построиха биолаборатории в Грузия, през 2010 г. – в Украйна. В Ирак, през 2003 г., обновиха енергийната инфраструктура. През 2019 г. те получиха един от шестте договора IDIQ от USACE Europe за проектиране и инспекции на военни съоръжения в Германия, Полша, Чехия, Белгия и Холандия. Договорът е валиден до март 2024 г. и подкрепя MILCON, SRM, EIC и EDI. Началник на федералния сектор B&V – Ранди Кастро, генерал-майор в оставка от армията на САЩ. От 12 служители, те са достигнали до офиси в над 100 държави. Развиват smart grid и IoT решения, системи за контрол на градската инфраструктура. Възможна е връзка с проектите на Palantir – но данните са секретни.

Има и други строителни фирми на Пентагона: AECOM, Hensel Phelps, Turner, Skanska USA, Clark, Gilbane. Повечето бази са изградени от: Bechtel, Fluor, KBR. Jacobs и Parsons — за високотехнологични системи (летища, противовъздушна отбрана, противоракетна отбрана, разузнавателна инфраструктура). Black & Veatch работи в енергетиката, водоснабдяването, поддържащата инфраструктура, но също и в областта на киберсигурността и биолабораториите (BSL-4). Именно те построиха Форт Детрик, Института в Ухан и мрежата от лаборатории в ОНД.

Jacobs, Parsons и Black & Veatch остават в сянка, но ролята им в съвременната геополитика е огромна. Те не просто изграждат съоръжения – те оформят инфраструктурата на бъдещите конфликти: киберпространство, биолаборатории, глобални системи за наблюдение. Тяхната работа повдига важни етични въпроси: къде е границата между иновацията и заплахата? Кой контролира тези, които изграждат нашите системи за сигурност? И живеем ли вече в свят, в който частни компании имат достъп до технологии, които би трябвало да бъдат под строг държавен контрол? Ако тези компании контролират енергията и водата на цели градове – кой всъщност взема решенията? Отговорите на тези въпроси биха могли да определят в какъв свят ще живеем утре.