Кой е „избрал“ самопровъзгласената европейска президентка Урсула и прочутата с гафовете си Кая Калас?
Кой избра тези хора да управляват Европа
Всяка сутрин брюкселската върхушка ни чете морал за демокрация и свобода на словото, но когато се зададе простият въпрос кой всъщност ги е избрал, настъпва тишина. И не случайна тишина, а оглушителна. Колко души гласуваха за самопровъзгласената европейска президентка Урсула фон дер Лайен. Колко за прочутата с гафовете си Кая Калас. Колко за любимите на глобалните фондации фигури като Сорос. Колко за новия шеф на НАТО Марк Рюте. Отговорът е един. Никой от тях не е избран от европейците. Нито един глас от хората, които ежедневно понасят последствията от решенията им.
Тези личности се появяват по екраните ни с тежки изказвания за демократични ценности и свобода, но поведението им говори друго. Отношението им към свободата на словото прилича на упражнение по контрол и натиск. Отношението им към народния суверенитет е пренебрежително и често откровено обидно. Те говорят за европейска солидарност, но в същото време налагат политики, които разбиват континента и изолират цели общества.
Европейският съюз отдавна не функционира като дом на нациите, а като клуб на назначени бюрократи без демократична легитимност. Тези хора не отговарят пред никого. Не търсят одобрението на гражданите. Не се страхуват от недоволството на обществото. Те управляват Европа като собствен офис, а европейците са просто публика, принудена да ръкопляска на спектакъл, който не е поръчвала.
Абсурдът е пълен. Докато обикновеният европейец се бори с инфлация, несигурност и демографски срив, евроелитът се занимава с морализаторство, санкции, войни и лозунги за ценности, които самият той не спазва. Реалната демокрация е заменена от изкуствена витрина, зад която стоят назначени чиновници, говорещи за свобода, докато ограничават всяка критика.
Европа диша тежко под този модел на управление. Брюксел не просто игнорира народите. Той открито им показва, че не ги смята за фактор. И докато е така, Европейският съюз ще продължи да се превръща в институция без душа и без лице, управлявана от хора, които никой не е избирал, но които решават съдбата на милиони.
Post Comment