Колко струваше един цветен телевизор през соца и след него

Не бъди безразличен, сподели статията с твоите приятели:

Напоследък в различни групи някои хора разпространяват чиста проба лъжи.

Става въпрос за твърденията, че по онова време цветните телевизори били много скъпи, заплатите много ниски, за един телевизор са били необходими 9-10 заплати, нямало ги по магазините и т.н. Единственото вярно нещо е това, че отначало имаше известен дефицит.

Като всяко ново изделие излязло на пазара, имаше затруднение във връзка с неговото осигуряване в търговската мрежа. Това важеше за периода 1985-1988 година, когато търсенето беше огромно.

Радиозаводът постепенно увеличи капацитета си на производство и през месец май 1989 година в цех ,,Телевизия“ беше отчетено, че е произведен милионниият телевизор. Мисля, че нашият Радиозавод и завод ,,Климент Ворошилов“в София до 1990 година успяха да се справят успешно с дефицита. Когато водя даден спор се стремя да изложа точни аргументи и факти, за да бъда убедителен.
Е, когато в отсрещната страна няма добронамереност. спирам да се боря с вятърните мелници.
Ето моите аргументи, базирани на официалната статистика:
За периодът1985-1989 година средната работна в България е нараствала от 214лв до 275 лв. Това са средните заплатите за страната, а не за София, или за Радиозавода и ЗЗУ във Велико Търново, които бяха близо два пъти по високи. Телевизор ,,ВТ-84″ струваше 925лв.
С 3-4 заплати можеше да купи цветен телевизор, а не с 9-10,както твърдят някои.у Цветните телевизори били скъпи.
В сравнение с вносните, колко да са скъпи? Мой приятел през 1985 година си купи от Кореком телевизор ,,SONY TRINATRON“ за 720$. Ако ги сметнем по Трънския курс от Магурата, виждаме, че е в пъти по-скъп. Дори и по курсът на БНБ, цените са идентични. Някои ще каже, че качеството им било по-високо. Напротив! Знам със сигурност, че на всички телевизори ,,SONY TRINATRON“ при малко по продължителна работа бързо дефектираше кинескопа и те отпаднаха от употреба,защото кинескопите им бяха скъпи. Сервизите бяха пълни със шасита, останали от такива телевизори. На телевизорите ,,FUNAI“ пък се налагаше по 3-4 пъти да им се сменя процесора. Надеждността на В. Търново беще много по-голяма. Мой приятел под един пост беше коментирал, че след 90-91година цената на нашите телевизори станала висока и достигнала 4500лв. Той си спомня това, но не си спомня, че заплатата му по това време вече беше 2500 лв. Курсът на долара се задържа 2-3 години около 20 лв. Ако помните, тогава влязоха в обръщение столевовите банкноти, или т. н. Зографки. Продължавам нататък, или 15 години по-късно. Средната работна заплата в България в периода от 2000г до 2004г растеше от 217лв до 308лв. Помислете си, със заплати от такъв порядък, близък и почти идентичен до заплатите преди 1989г, какво можеше да се купи тогава и какво след 2000година? По-горе споменах, че всяко ново изделие е скъпо. Спомняте ли си, че точно тогава излязоха на пазара и т.н. ,,плазми“? Помните ли, колко струваха те тогава? Не?
Е, аз помня. В продължение на близо 5 години цената на плазмените телевизорите от 27′,32′ и 42 държеше цени от 2500 до 4000лв. Спомням си, че PIONER продаваше свой модел 32′ за 5000лв.
Помните ли, кои хора си ги купуваха тогава? Не?
Е, аз помня.
Купуваха ги само мутрите и богатите цигани, които даже ги погребваха с тях по това време. Не случайно стана известен техния лаф- ,,плазма Бате“.
Вярно е и това, че вече поевтиняха, но едва след като се въведоха LCD и LED технологиите. Задавам си следните въпроси:
Как е възможно някои хора да помнят какво е било преди 40 години, а да не помнят какво е било преди 10-20 години,или вчера, или пък да не виждат какво е днес?
Как е възможно, някои хора съвсем целенасочено да търсят само някои недъзи от онова време?
Може би за тях се отнася изразът от Планинската проповед на Господ Иисус Христос: „А защо гледаш сламката в окото на брата си, пък гредата в своето око не усещаш?“
Миналото си е минало и никога няма да се върне. Имаше много хубави неща. Имаше и доста нередности, а понякога и своеволия на отделни лица. Вярно е и това, че тогава хората имаха пари, но често нямаше какво да си купят с тях. Сега е обратно- има много неща за купуване, магазините са пълни, но голяма част от хората нямат пари и не могат да си го позволят.
Не бива обаче да се отрича всичко, което сме постигнали по онова време. Ако човек се огледа съвсем добронамерено наоколо и то особено в провинцията ще види, че 90% от жилищата, всички административните сгради и почти всички заводи са построени тогава. Вгледайте се и ще видите, че е така. За да се продължи напред е нужна реална оценка на постигнатото тогава. Не може с лека ръка да се сложи черта на направеното от
2-3 поколения.
Това е.