Конклавът във Ватикана: Много рекорди, едно решение

Този конклав е рекорден в много отношения. В сряда, 7 май, рекорден брой кардинали на Римокатолическата църква влязоха в Сикстинската капела на Ватикана – повече от 130. Това е повече отколкото по време на всички предишни папски избори.

Членовете на конклава сега са изправени пред закрити заседания и тесни условия на живот, докато един кандидат не спечели необходимото мнозинство, за да бъде избран за нов папа.

Кардиналите представляват 71 държави. На последните папски избори през 2013 г. те дойдоха от 48 държави, а през 2005 г. – от 52.

Основната роля в тази промяна в състава на Кардиналската колегия изигра 88-годишният папа Франциск. В продължение на дванадесет години той работи, за да направи католическата църква (която сега има 1,4 милиарда вярващи) по-глобална и да сложи край на нейната евроцентричност.

По време на понтификата си Франциск счупи предишните традиции, определяйки кой по света може да стане кардинал и как ще изглежда колегията.

„Днес резултатът от изборите като цяло е по-труден за предвиждане, тъй като Колегията на кардиналите е станала по-хетерогенна в национален и културен план“, обяснява в интервю за DW експертът по папството и църковен историк от Аугсбург Йорг Ернести.

Въпреки това, още в деня на смъртта на папа Франциск, много медии зададоха въпроса: „Кой е следващият?“

Слуховете бързо се разпространиха и се появиха списъци с кандидати.

Общото настроение е: „Реформите, започнати от Франциск, трябва да продължат“.

Колкото и сложен да е процесът на избиране на папата от кардиналите, толкова разнообразни са кандидатите и изискванията към тях, от друга страна.
Кандидатът има ли (достатъчен) пастирски или управленски опит в Католическата църква?

Той от развита или развиваща се страна идва? Каква богословска насока представлява тя?

Какво е отношението му към позицията на Ватикана по отношение на ЛГБТ? Дори сред кандидатите от един и същи лагер (консерватори, поддръжници на Франциск, реформатори) има различия.

В продължение на повече от 750 години строги правила са определяли менюто на кардиналите, събрани да изберат папата.

Например, равиолите, салфетките и пилетата са били забранени на трапезата им от векове. Защото биха могли да бъдат използвани за тайно предаване на тайно послание.

Във филма „Конклав“ (2024) почти цялото действие се развива не в залата за гласуване, а в трапезарията. Шумните хранения контрастират с почти пълната тишина на самия конклав. Тишината се нарушава само от моменти на ритуална реч – например клетвата, произнесена от кардинала при пускането на бюлетината в урната.

Въпреки това, около тази церемониална тишина все още се осъществява активна комуникация – често чрез храна.

И макар филмът да не е точно отражение на случващото се зад затворени врати, няма съмнение, че в папската „култура на хранене“, както и във всяка друга, това, което ядете, как го ядете и с кого го ядете, говори много.

Цяла поредица от правила за секретност, които са в сила и днес, датират от 1274 г. и са установени от папа Григорий X.

Той е избиран за почти три години, от 1268 до 1271 г. Това са най-дългите папски избори в историята. Италианският каноничен адвокат Енрико де Сегузио, който участвал в този конклав, писал, че жителите на града заплашили да намалят дажбите на кардиналите, за да ускорят процеса.

Правилата за хранене на кардиналите били много по-строги: след три дни, без консенсус, на кардиналите било позволено едно хранене на ден, а след осем дни – само хляб и вода.

В средата на 14-ти век папа Климент VI облекчава тези ограничения, като позволява сервирането на три ястия: супа, основно ястие (риба, месо или яйца) и десерт (сирене или плодове). Въпреки че строгият режим на гладуване не се утвърдил, стриктният контрол върху процеса останал.

Днес монахините готвят за кардиналите. Ястията ще бъдат семпли, типични за региона Лацио, където се намира Ватикана, и съседния Абруцо. Минестроне, спагети, аростичини (агнешки шишчета) и варени зеленчуци. Малко по-скромно, отколкото през Ренесанса, но същността е същата: процесът е строго контролиран, за да се предотврати изтичане на информация.

Съвременната католическа църква – особено след понтификата на папа Франциск – се стреми да предаде образ на простота и скромност.

Страховете от тайни съобщения в пилешкото са нещо от миналото. Електронните устройства сега се считат за основна заплаха, пише Би Би Си.

Материалът Конклавът във Ватикана: Много рекорди, едно решение е публикуван за пръв път на Животът е любов.

Коментари

коментари