КОШМАРЪТ „ВАКАРЕЛ“. Защо властите и медиите превърнаха майката – убийца от Украйна в българка, а после в рускиня. Защо крият една козметичка – отровителка, пак от Украйна

Майка закла децата си във Вакарел и това е ужасяващо, библейско, отвъд здравия човешки промисъл.

Ужасяващо е и как българските власти и медии отразиха трагедията, тоест – как се опитаха да я манипулират.

Половин час след убийството съобщих първи за него тук, във faktibg.com. И понеже с вас няма да спестяваме нищо, назовах и народността на майката  – украинка. Написах и името й – Ксения Плачкова, подадено ми от мои дългогодишни източници в полицията.

Защо бе важно да се уточни народността? В името на истината, разбира се. В противен случай публиката остава с впечатление, че българска майка е заклала децата си – защото престъплението все пак се разиграва близо до българската столица.

Не е българка, а украинка, бежанка, от Одеса. Това за мен има значение. Днес публикувам и снимката й (от 2016 г.). Няма да я видите никъде другаде – медиите вегетират под пахлупака на правителствената цензура и политкоректността.

Часове след убийството МВР не подаваше на „националните“ телевизии и сайтове истинската народност на майката. В един момент обаче, контролирано, по новините съобщиха, че е „бесарабска българка“.

Малко по-късно „бесарабски българин“ стана нейният съпруг.

А в „Дневник“, органа на Сорос, безобразно цинично Ксения бе назована…рускиня. С бежански статут?!

Това е отчаяната агония на медийните вещици от сабата на Маг Пепи.

Представяте ли си докъде я докараха в подмяната на истината – удобно опитаха да превърнат украинската убийца в руска!

Явно убийцата може да е рускиня, но не може да е украинка.

И що така, розови гьобелсчета и фактчекъри? Защо продължавате да ни делите и в смъртта? И защо нищо украинско никога и при никакви обстоятелства не може да бъде опаковано в негативна конотация?

Чак тази сутрин Ксения Плачкова вече е станала „украинка“, и то само на определени места, например вестник „24 часа“. Осмелили са се да кажат, че две плюс две е четири.

Това е удивително мерзка история, типологична за неолибералната пропаганда, която в последните години се опитва да ни убеди, че една държава е най-велика и безгрешна на света, че трябва да я издържаме до гроб, а народът на една друга изобщо не заслужава да живее.

Ще ви кажа и нещо друго. Вероятно сте попадали в новините и на още една мистерия – няколко български жени са в „Пирогов“ в тежко състояние след инжектиране на ботокс. Посещавали са едно и също козметично студио, в широкия център на столицата.

Тук-там днес се прокрадва, че студиото е на „чужда гражданка“.

Познайте каква – украинка! И познайте дали ще го оповестят официално…

Тепърва ще патим, да знаете. Страната ни е разграден двор, тези хора тънат в привилегии, а най-голямата е, че властта и медиите старателно ги прикриват. Говоря и за украинските бежанци, и за ислямските. Прощават им се неща, които не се прощават на нас, българите.

С тези думи не насаждам ксенофобия – злото няма рождено място и адрес, изроди дебнат отвсякъде. Въпросът все пак е да не отваряме широко портите на дома си пред него…

Защото нашият дом се нарича България, не Украйна, ако не сме забравили.

Коментари

коментари