Костадинов с остра атака след две решения, свързани с Русия: „Възраждане“ остана единствена против в парламента

Числото 193 се превърна в основа на остра политическа атака от лидера на „Възраждане“ Костадин Костадинов след две събития, свързани с отношението към Русия и войната в Украйна.

България се присъедини към съвместна декларация на над 50 държави в рамките на събитията около Общото събрание на ООН в Ню Йорк. В документа Русия е призована да прекрати военните действия, да се съгласи на пълно, незабавно и безусловно прекратяване на огъня и да участва в преговори за постигане на мир.

Сред подкрепилите документа е България. Българската делегация в Ню Йорк е водена от президента Илияна Йотова.

Именно сравнително ограниченият брой държави, присъединили се към декларацията, беше използван от Костадинов като аргумент, че позицията далеч не представлява единодушието на международната общност. Той обърна внимание и на отсъствието на редица големи държави сред подписалите документа.

Само ден по-късно числото 193 отново се появи, този път при гласуването в българския парламент.

Народното събрание прие на първо четене промени в Наказателния кодекс, свързани с нарушаването и заобикалянето на ограничителните мерки на Европейския съюз. Законопроектът получи 183 гласа „за“ и 10 „против“. Единствените гласове срещу него бяха от парламентарната група на „Възраждане“.

Промените са част от въвеждането в българското законодателство на европейските правила за наказателна отговорност при нарушаване на санкционните режими на ЕС.

Предвиждат се наказания за действия като предоставяне на средства или икономически ресурси на санкционирани лица и организации, определени забранени сделки, финансови услуги, инвестиции, внос или износ на забранени стоки и действия за прикриване на действителната собственост върху активи.

При най-тежките случаи наказанието може да достигне до 10 години лишаване от свобода. За юридически лица са предвидени значителни имуществени санкции, които при определени обстоятелства могат да достигнат десетки милиони евро.

Това обаче не означава обща забрана български граждани да пътуват до Русия или автоматично криминализиране на всяка покупка на руска стока. Наказателната отговорност е обвързана с нарушаването или заобикалянето на конкретни ограничителни мерки на Европейския съюз.

„Възраждане“ категорично се противопостави на законопроекта и представи промените като опасно разширяване на наказателната репресия във връзка със санкционната политика на ЕС.

Костадинов използва изключително остър език и определи приетите на първо четене текстове като „фашизъм“. Това е политическа квалификация на лидера на „Възраждане“, а не юридическо определение на закона.

Според позицията му България все по-силно обвързва външната и вътрешната си политика с европейския санкционен режим срещу Русия, докато неговата партия настоява за различен подход.

Така в рамките на два последователни дни отношенията с Русия отново се превърнаха в една от най-острите разделителни линии в българската политика. От едната страна стои парламентарното мнозинство, което подкрепя въвеждането на европейските правила за преследване на нарушенията на санкциите. От другата е „Възраждане“, която единствена гласува против и превърна темата в част от политическата си кампания.

Важно е и друго: промените засега са приети само на първо четене. За да станат част от действащото законодателство, предстои разглеждането им на второ четене и окончателното им приемане от Народното събрание.