Хартия срещу сребро: какво се е случило с покупателната способност на парите за шест десетилетия

Един любопитен пример от американската парична история показва по нагледен начин как инфлацията и постепенното обезценяване на парите могат да променят реалната стойност на доходите за период от няколко десетилетия.

Икономистът и финансист Виктор Папазов обръща внимание на сравнението между минималното заплащане в САЩ през 1963 г. и днешната стойност на среброто, съдържащо се в монетите от онова време.

Според посочените от него данни през 1963 г. минималната надница в Съединените щати е била $1,25 на час.

На пръв поглед сумата изглежда изключително малка в сравнение със съвременните доходи. Но има една съществена подробност.

Тогава $1,25 могат да бъдат представени като пет монети от по 25 цента. Монетите са били изработвани от 90% сребро и 10% мед.

И точно тук сравнението става интересно.

По сметката, представена от Папазов, стойността на съдържащото се в тези пет монети сребро по днешни цени достига $57,90.

С други думи, ако човек беше запазил петте сребърни монети вместо тяхната номинална парична стойност, металът в тях днес би струвал многократно повече от изписаните върху монетите $1,25.

За сравнение днешната федерално определена минимална надница в САЩ, според посочените данни, е $7,25 на час.

Получава се впечатляващ контраст.

Номинално минималното заплащане се е увеличило от $1,25 до $7,25, или близо шест пъти. Но ако старото възнаграждение бъде измерено чрез стойността на съдържащото се в монетите сребро, картината изглежда съвсем различно.

Петте монети, представлявали един час минимален труд през 1963 г., според направеното сравнение днес съдържат сребро за $57,90.

Именно този пример Папазов използва като аргумент срещу системата на т.нар. декретни или фиатни пари.

При тази система стойността на валутата не произтича от определено количество злато, сребро или друг материален актив. Парите функционират като законно платежно средство и стойността им се основава на доверието в държавата, централната банка и цялата финансова система.

Това позволява много по-гъвкава парична политика, но критиците на системата обръщат внимание на другата страна на въпроса: възможността покупателната способност на парите постепенно да бъде ерозирана от инфлацията.

Една банкнота може да запази номинала си десетилетия наред, но това съвсем не означава, че с нея могат да бъдат купени същите количества стоки и услуги.

Точно тук се намира и основният смисъл на сравнението със сребърните монети.

Среброто не се е променило. Един грам от метала си остава един грам. Променя се количеството парични единици, които пазарът е готов да плати за него.

От тази гледна точка може да бъде зададен и обратният въпрос: поскъпва ли среброто, или парите, с които измерваме цената му, постепенно губят покупателна способност?

Папазов поставя въпроса още по-остро и пита защо правителствата и банките не гледат благосклонно на златото и среброто като алтернативен начин за съхраняване на стойност.

Исторически благородните метали са изпълнявали тази функция в продължение на векове. Златото и среброто са били не само суровини, но и самите пари.

Съвременната финансова система работи по различен начин. Огромната част от парите вече дори не съществуват физически под формата на банкноти и монети. Те представляват цифрови записи по банкови сметки, кредити и други финансови инструменти.

Това прави въпроса за запазването на покупателната способност на спестяванията особено важен.

Ако инфлацията е по-висока от доходността върху спестените средства, човек реално губи покупателна способност, дори числото в банковата му сметка да остава непроменено.

Именно затова част от инвеститорите използват злато и сребро като средство за диверсификация и като потенциална защита срещу дългосрочно обезценяване на валутите.

Това обаче не означава, че благородните метали са безрискова инвестиция. Цените им също се движат нагоре и надолу, понякога значително, а притежаването на физическо злато или сребро включва разходи за покупка, съхранение и продажба.

Но примерът със сребърните американски монети поставя по-голям въпрос, който остава актуален независимо от инвестиционните предпочитания.

Как трябва да измерваме стойността на парите?

По числото, написано върху банкнотата, или по количеството реални стоки, услуги и активи, които можем да получим срещу нея?

Разликата между $1,25 през 1963 г., $7,25 днес и посочените $57,90 стойност на среброто в старите монети показва защо този въпрос продължава да предизвиква толкова ожесточени спорове.

За спестителя изводът на Папазов е ясен: важно е не просто колко парични единици притежава човек, а дали натрупаното богатство запазва покупателната си способност във времето.

Защото числата върху банкнотите могат да растат, заплатите могат номинално да се увеличават, а банковата сметка да показва все по-голяма сума. Истинският тест обаче остава един и същ: какво реално можем да купим с тези пари.