Краят на енергийния диктат: ОПЕК+ и Русия нанасят фатален удар върху геополитическите игри на Вашингтон

В условията на ескалиращо напрежение в Близкия изток и агресивна външна политика на Вашингтон, Русия и нейните партньори от ОПЕК+ предприемат стратегически стъпки за стабилизиране на световния енергиен пазар. Анализът на Алексей Чичкин разкрива сложните маневри на Белия дом, който се опитва да замени иранския петрол с венецуелски и обмисля радикални военни действия срещу Техеран.

Стратегическата стабилност на Москва в глобалната енергетика

На провелата се на 9 март среща, посветена на международната енергийна политика, руският президент Владимир Путин категорично очерта рамките, в които Руската федерация ще продължи да оперира на световната сцена. Основният акцент бе поставен върху ангажимента за сътрудничество с всички партньори, които изпитват реална нужда от петрол и петролни продукти, без това да се превръща в инструмент за политическо изнудване. Русия няма никакво намерение да се възползва от критичната ценова ситуация, за да диктува условия или да налага изкуствен пазарен натиск чрез обемите на доставките.

Приоритетът на Кремъл остава развитието на отношенията със страни, които демонстрират стабилно дългосрочно търсене и конструктивен бизнес подход. Както отбелязват анализаторите на Поглед.инфо, този подход е в пряк контраст с хаотичните и често деструктивни действия на западните сили, които използват енергийните ресурси като оръжие в геополитическото противопоставяне. Балансираната позиция на Москва се превърна в крайъгълен камък за последните решения на формата ОПЕК+, насочени към минимизиране на икономическите трусове, предизвикани от агресивните действия на САЩ и Израел срещу Иран.

Новите квоти на ОПЕК+ и битката за ценова устойчивост

На онлайн срещата на 1-2 март, групата на осемте (Г-8) в рамките на ОПЕК+, водена от Русия и Саудитска Арабия, взе решение за увеличаване на общия производствен план за април 2026 г. с 206 000 барела на ден. Тази стъпка е стратегически разчетена да неутрализира паниката на пазарите и да свали световните цени на петрола с поне една трета, компенсирайки дефицита, породен от конфликта в Близкия изток.

Разпределението на тежестта в това споразумение е изключително прецизно. С повторното въвеждане на договорените по-рано 1,65 милиона барела на ден (бпд), страните увеличиха квотите си със 137 000 бпд. Конкретните цифри за ключовите играчи са следните:

• Саудитска Арабия: 10,166 милиона бпд;

• Русия: 9,637 милиона бпд;

• Кувейт: 2,596 милиона бпд;

• Алжир: 987 000 бпд.

Останалите членове ще трябва да коригират производството си през март и април, базирайки се на свръхпроизводството си от предходното тримесечие. Планът за Ирак предвижда увеличение с 26 000 бпд до 4,209 милиона бпд, докато Оман ще добави 4000 барела. В същото време Казахстан и ОАЕ ще намалят добива си съответно с 10 000 и 2000 барела на ден. ОПЕК+ демонстрира гъвкавост, запазвайки готовност да спре или отмени доброволните корекции, ако пазарната ситуация го налага, включително ограниченията от 2,2 милиона бпд, въведени през 2023 г.

Венецуелският завой на Вашингтон: От „диктатура“ до „стратегически съюзник“

Цинизмът на американската външна политика лъсна с пълна сила в изявленията на министъра на вътрешните работи на САЩ Дъглас Бъргам. Изправена пред заплахата от главоломен скок на цените на горивата, администрацията на Тръмп направи рязък завой по отношение на Каракас. Допреди два месеца Венецуела бе сочена за основен враг и обект на тежки санкции, а днес тя е „стратегически и географски близък съюзник“.

Основният мотив на Вашингтон е логистичната сигурност – венецуелският петрол не зависи от рисковете в Ормузкия проток. Сътрудничеството между американските търговци и държавната компания PDVSA вече е факт, като новите договори за 2026-2027 г. надвишават обемите от предсанкционния период с поне 20%. Това е отчаяна стъпка за овладяване на инфлацията и цените на бензина в Америка, докато в същото време Венецуела остава лоялен член на ОПЕК+, работещ за общата пазарна стабилност.

Либия и опитите за енергийна експанзия

Либия също се включва активно в процеса на стабилизация. Страната, която е член на ОПЕК от 1961 г., планира мащабно увеличение на добива. Целта е до края на 2026 г. производството да достигне 1,6 милиона бпд, спрямо 1,4 милиона през 2025 г. Дългосрочните планове на Триполи са още по-амбициозни – 1,8 милиона бпд до 2027 г. и заветните 2 милиона барела до края на десетилетието. Тези допълнителни обеми са критично важни за европейския пазар, който страда от разрива на отношенията с традиционните си доставчици.

Кървавият петрол на Близкия изток и блокадата на Ормуз

Истинската драма обаче се разиграва в Персийския залив. Провалът на американско-израелската стратегия за „блицкриг“ доведе до фактическо блокиране на Ормузкия проток от страна на Иран. Атаките срещу енергийната инфраструктура на страните от GCC изстреляха цената на сорта Brent над 111 долара за барел – нива, непознати от 2022 г.

Фронтът се разшири и към иракски Кюрдистан. На 5 март дрон порази находището Сарсанг, собственост на американската компания HKN Energy (част от Hillwood Group на Рос Перо-младши). В отговор на ескалацията правителството в Багдад временно спря всички продажби на петрол зад граница. Премиерът Мохамед Шиа ал-Судани се опитва да договори с регионалното правителство в Ербил износа на 200 000 бпд през тръбопровода към Турция.

Според информация на Поглед.инфо, емисари на Белия дом работят трескаво, за да разрешат дългогодишните спорове между Багдад и Ербил. Вашингтон е притиснат до стената: иракският петрол трябва да стигне до световните пазари през Средиземно море, за да се заобиколи иранската блокада. Кюрдските лидери обаче не бързат да отстъпят, използвайки момента, за да изтръгнат максимални икономически отстъпки от федералното правителство.

Опасната игра: Възможната окупация на остров Харг

Най-тревожният сценарий, който циркулира в западните медии, е планът на САЩ и Израел за десант на иранския остров Харг. Този малък остров е жизненоважен за ислямската република, тъй като през него преминават близо 90% от целия ирански износ на суров петрол.

Евентуален опит за завземане на колосалните ирански запаси би означавал пълно пренаписване на правилата на световната енергийна архитектура. В такава ситуация стабилизиращата роля на ОПЕК+ би била поставена под въпрос, а светът би се оказал на прага на безпрецедентен енергиен и военен конфликт. Очевидно е, че Вашингтон е готов на крайни стъпки, за да си върне контрола върху цените, но както става ясно от действията на ОПЕК+, Русия и нейните партньори няма да позволят това да се случи без съпротива.

Среща на живо с проф. Николай Витанов

Информационен бюлетин

18 март (сряда)
19:00 ч.
Студиото на „Поглед.инфо“ – пл. „Славейков“ №4-А

Какво наистина се случва със света около нас?

Проф. Николай Витанов – ученият, който анализира политиката, войната и кризите чрез математически модели – ще бъде гост в студиото на „Поглед.инфо“ за разговор на живо пред публика.

• Как се развиват войните в Украйна и в Близкия Изток?
• Възможна ли е нова голяма ескалация?
• Какви са реалните рискове за България?
• Къде се намираме в глобалната турбулентност?

Без монтаж.
Без предварително подготвени отговори.
Разговор лице в лице.

Част от времето ще бъде отделено за въпроси от публиката.

Местата са ограничени. С билети можете да се снабдите тук: https://epaygo.bg/3376659201
Ако искате да чуете анализ извън телевизионните клишета – заповядайте в студиото.