Краси Радков и Станислава Ганчева: В брака ни има много сезони, няколко тежки дуела и най-голямата награда – синът ни Теодор

Той: В живота всеки трябва да мине през болките си сам, а другият да го лекува

Станислава Ганчева: И при нас има дуели. Само че се казва „разговор“

Краси Радков: Научих се да казвам две много важни думи: „Права си“

Той е един от любимите комици на България. Тя е чаровната му съпруга, по образование журналист, но и актриса от школата по актьорско майсторство при Гриша Островски.

Неговата звезда изгрява в „Шоуто на Слави“, където е сред най-популярните актьори и до днес. Тя започва като водеща в знаменитото едновремешно предаване на БНТ „Полет над нощта“, което се излъчваше и по БНР. Днес е познато лице от сцената с роли в театрални постановки, участия в тв предавания, както и в сериала „Столичани в повече“.

Добрите продуценти обаче забелязаха Краси Радков и Станислава Ганчева не само по отделно, но и като семейство. Така заедно двамата бяха в „Дансинг старс“ (той водещ на шоуто, а тя на дигиталните му епизоди) през пролетта на 2024 г., а месеци по-късно вече застанаха един до друг като водещи на риалити предаването „Бягство към победата 2: Съкровището“.

През последните два месеца, докато се заснемат част от епизодите, отново живеят в риалити шоу като водещи на „Фермата“ по Би Ти Ви. Предаването тръгва по телевизията от 31 август, понеделник, от 20,00 ч, като епизодите ще са достъпни и един ден по-рано на Voyo.

Двамата гостуват в рубриката ни 24х24, с която „24 часа“ влиза в дълбоките, понякога спокойни, друг път бурни води на човешките взаимоотношения. В нея каним известни „дуети“ – в живота, на сцената, на екрана, в бизнеса. Общото между тях е едно – те са умни, талантливи и стойностни хора, които имат какво да кажат. И не се страхуват да бъдат искрени. Всеки от двамата отговаря на еднакви и лични въпроси – една забавна, но и провокативна възможност човек да забави темпото и да си припомни защо обича другия или какво не харесва у него. А за любопитните ни читатели – шанс да ги опознаят по-отблизо.

– Какво най-много цените у половинката?

Станислава Ганчева: Доброто му сърце. Краси е най-грижовният и щедър човек, когото познавам. От онези хора, които първо ще помислят за всички останали и чак после за себе си. Това не се научава, не се играе и не може да се излъже – нито в живота, нито на екрана.

Краси Радков: У Стаси ценя, че е моят човек. Тя е силна, умна, талантлива, страшно чувствителна и винаги усеща кога нещо не е наред. Ако мога да направя препратка към “Фермата”, в която живеем два месеца, тя е човекът, когото винаги искаш в отбора си. Само дето вкъщи тя е и фермерът на седмицата. Всяка седмица.

– А какво ви дразни?

Краси: Че винаги е права. Или по-точно – че накрая някак успява да излезе права.

Станислава: Че когато му кажа нещо три пъти, на четвъртия ме пита: “Ти това каза ли ми го?”.

– Кои са трите ви най-любими негови/нейни неща?

Станислава: Сърцето му, чувството му за хумор и начинът, по който се грижи за хората, които обича.

Краси: Усмивката и деликатността.

– Коя е случката с него/нея, която никога няма да забравите?

Краси: Първата ни среща. Лобито на хотел “Смолян”. Тя чакаше там с бели панталони и розово бюстие. Видях я и приключих.

Станислава: Само че аз тогава още не знаех, че участвам в неговите планове.

– Кой избира храната, филмите, музиката, пътуванията?

Станислава: Всеки гледа каквото харесва, но когато трябва да избираме семейно, най-често гледаме детски филм.

Краси: Да. Теодор избира, а ние сме винаги “за”.

– Кое е най-любимото ви време на деня и годината, когато сте заедно?

Станислава: Вечерите, когато всичко утихне и най-после сме си само тримата. А като сезон – лятото. Обичаме усещането за свобода, пътуванията, дългите вечери.

Краси: Да, искам повече време за това!

– Какво помните от първия път, в който я/го видяхте?

Краси: Всичко. Хотел “Смолян”. Лобито. Белите панталони. Розовото бюстие. Мога да бъда изпитан по този въпрос.

Станислава: Аз помня него, разбира се. Но очевидно не с фотографската точност, с която той помни всяка подробност от облеклото ми.

– Кога разбрахте, че я/го обичате?

Краси: Аз – веднага. Любов от пръв поглед. Никакъв кастинг, никакъв предварителен подбор. Директно в сърцето ми.

Станислава: При мен любовта дойде след това. Трябваше ми време да го опозная. И колкото повече го опознавах, толкова повече виждах колко добър, грижовен, щедър и забавен човек е. В един момент просто разбрах, че не съм срещала друг мъж като него.

Краси: Тоест аз съм минал всички тестове.

Станислава: И повече от това.

– Знаете ли кой е любимият ѝ/му филм, книга, цвят?

Краси: Харесва филми с щастлив край.

Станислава: Браво! Да, харесвам всичко да свършва добре!

– Кое е най-голямото различие в характерите ви?

Станислава: Аз съм по-организирана и обичам нещата да са планирани.

Краси: А аз вярвам, че животът трябва да те изненадва.

Станислава: Което е красив начин да кажеш, че понякога забравяш какво сме планирали.

Краси: Затова сме добър отбор – тя строи стопанството, аз внасям риалити елемента.

– А по какво си приличате най-много?

Станислава: По отношението към семейството, приятелите и хората. И двамата много държим на истинските отношения.

Краси: И двамата не обичаме фалша. Може би затова “Фермата 10” ни е толкова близка – хората, преживяванията, усещането за нещо истинско и неподправено. Това е и нещото, което винаги сме търсили в живота си.

– Болка или преживяване, което бихте отнели от другия, ако можеше?

Станислава: Всяка негова болка. Когато обичаш някого толкова години, понякога ти се иска да можеш да поемеш тежкото вместо него.

Краси: И аз бих взел всичко, което я е наранявало. На думи е лесно, но в живота всеки трябва да мине през болките си сам, а другият да го лекува.

– Как се променя любовта ви във времето?

Станислава: В началото е огън, който пари, след години вече става огнище, което топли и създава уют.

Краси: За мен с годините става по-хубаво.

– А как се променихте вие в тази любов?

Станислава: Научихме се да бъдем по-търпеливи и да приемаме другия такъв, какъвто е.

Краси: Аз например се научих да казвам две много важни думи: “Права си”.

Станислава: Не достатъчно често.

– Как бихте описали партньора си на друг човек?

Краси: Стаси е човекът, на когото мога да разчитам за всичко. Моят най-близък човек, моят дом и моят отбор.

Станислава: Краси е човек с огромно сърце. Изключително добър, грижовен и щедър. И човекът, който може да ме разсмее дори когато изобщо не ми е до смях.

– Какво не бихте простили на другия?

Станислава: Предателство. За мен доверието е основата.

Краси: Същото. Всичко може да се обсъди, когато има честност.

– А какво не бихте простили на себе си в отношенията с другия?

Краси: Да я приема за даденост.

Станислава: Да забравя да показвам колко много означава за мен. След толкова години човек понякога си мисли: “Той си знае”. Но е хубаво да го казваш.

– Защо я/го обичате?

Станислава: Защото е той. След толкова години причините са хиляди – но в крайна сметка обичаш целия човек. И хубавото, и трудното, и смешното.

Краси: Заради човека, който винаги е до мен, заради добротата, красотата, жертвоготовността и борбеността.

Заради всичко, което сме изградили. Заради това, че с нея мога да бъда напълно себе си. И защото още ми е най-хубаво, когато сме двамата.

– Как посрещате партньора си, когато се прибира у дома вечер?

Станислава: “Здравей! Как си?”

Краси: “Здравейте, мило семейство!”

– Какво обичате да правите заедно и какво всеки предпочита да върши сам?

Станислава: Обичаме да пътуваме, да сме с приятели, да гледаме хубави филми, да си говорим, да кроим планове за бъдещето и просто да си мълчим един до друг. Но всеки има и своите занимания.

Краси: Да бъдем заедно.

– Чувствате ли се свободни във връзката си?

Станислава: Да. Според мен това е едно от най-важните неща в една зряла връзка – да не губиш себе си.

Краси: Ние сме заедно, защото искаме да бъдем, не защото трябва. Свободата не отдалечава хората, когато има любов и доверие.

– Как реагира партньорът ви, когато му съобщавате лоша новина?

Станислава: Краси първо се опитва да реши проблема. Това му е инстинктът – веднага мисли как да помогне.

Краси: А Стаси първо ме успокоява и после започва да подрежда нещата едно по едно. В такива моменти разбираш защо точно този човек е твоят съотборник.

– За какво се карате най-често и как решавате споровете?

Краси: За изключително важни неща от национално значение.

Станислава: Например защо нещо не е прибрано там, където трябва.

Краси: Или защо чашата е оставена на 40 сантиметра от съдомиялната, вместо вътре.

Станислава: Именно.

Краси: Във “Фермата” за подобно нещо може да има извънреден дуел.

Станислава: При нас също има. Само че се казва “разговор”.

– Има ли навик, който искате другият да промени?

Станислава: Да започне да чува от първия път.

Краси: Аз чувам от първия път. Просто обработвам информацията по-дълго.

Станислава: Понякога по три работни дни.

Краси: Мъжкият мозък работи на други честоти.

– И ако трябва да опишете брака си като сезон на “Фермата”?

Краси: Много сезони, много изпитания, няколко тежки дуела, точният човек до теб и най-голямата награда: нашият син Теодор.

Станислава: … много смях, много истински хора около нас и един отбор вече от трима!