Красива притча за Любовта и Раздялата

В края на едно поле стояли Любовта и Раздялата и се любували на млада двойка.

— Спорим ли, че ще ги разделя?! – попитала Раздялата.

— Почакай, позволи ми само веднъж да се доближа до тях, а след това ти можеш да ги посещаваш колкото пъти поискаш. Тогава ще видим дали ще успееш да ги разделиш.

Раздялата се съгласила. Любовта се приближила до младата двойка, докоснала ги, погледнала ги в очите и видяла как между тях преминала искра… Любовта се отдръпнала и казала:

— Сега не мога да направя нищо – сърцата им са изпълнени с любов. Ще се върна по-късно.

Минало време. Раздялата надникнала в дома им и видяла млада майка с бебе и бащата. Раздялата се надявала, че любовта вече си е отишла, и с надежда прекрачила прага.

Но когато погледнала в очите им, видяла Благодарност.

Раздялата се обърнала и казала:

— Ще дойда по-късно.

Минало още време и Раздялата отново ги посетила. В къщата вдигали шум деца, от работа се прибрал уморен съпруг, а майката ги успокоявала. Раздялата се надявала, че този път със сигурност ще успее да ги раздели, тъй като и Любовта, и Благодарността отдавна би трябвало да са се изпарили от сърцата им.

Но, поглеждайки в очите им, тя видяла Уважение и Разбиране.

— Ще се отбия по-късно – казала Раздялата.

Минало време. Раздялата отново дошла в дома им. Погледнала и видяла, че децата вече са пораснали, а побелелият баща обяснявал нещо на синовете си, докато съпругата му готвела в кухнята.

Раздялата погледнала в очите им и разочаровано въздъхнала: в тях видяла Доверие.

— Ще дойда по-късно – казала тя и си тръгнала.

Минало още време. Раздялата отново надникнала в къщата и видяла внуци да тичат наоколо, а до камината седяла сгушена възрастна жена. Раздялата си помислила:

— Е, изглежда, моето време дойде.

Тъкмо се канела да погледне в очите на старицата, но тя станала и излязла от къщата. Раздялата я последвала. Скоро жената стигнала до гробището и седнала до един гроб. Това бил гробът на съпруга ѝ.

— Изглежда съм закъсняла – помислила си Раздялата. – Времето е свършило моята работа.

И Раздялата погледнала в разплаканите очи на старицата.

А в тях видяла Спомена – спомен за любов, благодарност, уважение, разбиране и доверие…

Всеки иска да живее с избраника си дълго и щастливо и да умре в един и същи ден, но малцина успяват.

Учените наричат любовта химия. Всички химични процеси имат точни срокове и така са изчислили, че любовта трае само три години. Но всъщност продължителността ѝ зависи от самите хора, от техните характери и от усилията, които полагат.

Материалът Красива притча за Любовта и Раздялата е публикуван за пръв път на Животът е любов.

Коментари

коментари