Кръстьо Пеев за трагедията в „Елените“: Не търсим удобна жертва, а отговор кой е позволил това да се случва с години
Почти година след опустошителното наводнение във ваканционно селище „Елените“, при което загинаха четирима души, темата за отговорността отново излиза на преден план. Кръстьо Пеев поставя въпроса не за намиране на „удобна жертва“, а за цялата институционална верига, която според него е допуснала проблемите в района да се натрупват с години.
На 3 октомври 2025 г. мощният потоп нанася тежки разрушения в комплекса. След бедствието започват проверки на строителството и инфраструктурата, при които ДНСК установява незаконен строеж, описан като „корекция на трасето на река Козлука и земни насипи“. Издадена е и заповед за премахването му.
Особено внимание привлича комплекс „Негреско“. Сградата е построена по разрешение от 2007 г. и разполага със 144 самостоятелни обекта, но последваща проверка установява, че река Козлука преминава през подземния ѝ етаж. Контролните органи са констатирали нарушения при одобряването на проектната документация и са сезирали прокуратурата.
Според Пеев истинският проблем е, че предупреждения за строителство около коритото на реката са съществували много преди трагедията. Той посочва документи от 2008 и 2009 г., когато Басейнова дирекция „Черноморски район“ е извършвала проверки и е изпращала сигнали до прокуратурата, РДНСК Бургас и Община Несебър. В писмо от ноември 2009 г. е било описано строителство върху бетонирано и покрито речно корито.
Тогава по случая е образувана прокурорска преписка. Проверката е възложена на отдела за строителен контрол към Община Несебър, откъдето е отговорено, че строителството се извършва в съответствие с одобрените проекти и издаденото разрешение. През декември 2009 г. преписката е прекратена поради липса на данни за престъпление от общ характер.
Именно този механизъм е сред най-сериозно критикуваните от Пеев. Според него възниква принципният въпрос доколко една администрация може сама да проверява решения и разрешения, издадени от нейните собствени структури. Той настоява, че при подобни случаи контролът трябва да се извършва от независими външни експерти.
В интервюто се поставя и въпросът за ролята на всички длъжностни лица, участвали в одобряването и въвеждането в експлоатация на строежите. Пеев посочва главния архитект, общинските съветници, проектантите, строителния надзор и служителите, подписвали документите, като част от институционалната верига, която според него трябва да даде обяснение как са били допуснати подобни решения.
Отделно внимание е отделено и на комплекс „Астория“. Според изложеното в материала двете сгради имат разрешения за строеж, но не са въведени в експлоатация по установения ред. Посочват се и липси в част от предвидената инфраструктура, включително паркоместа и пречиствателни съоръжения.
След бедствието са били проверени общо 144 обекта в „Елените“. Според цитираните данни 114 са били узаконени, четири са отчетени като незаконни, а за два са издадени заповеди за премахване. Пеев настоява резултатите за всеки отделен обект да бъдат публикувани поименно, заедно с разрешенията, възложителите, актовете и установените нарушения.
Основният въпрос, който остава почти година след трагедията, е не само кой е подписал конкретен документ, а как толкова дълга поредица от институции, проверки, разрешения и сигнали е могла да съществува, без рискът да бъде отстранен навреме.
Позицията на Кръстьо Пеев е категорична: според него трагедията не трябва да бъде сведена единствено до природно бедствие. Той настоява да се изясни цялата административна и институционална история на строителството в района и да бъде установено има ли конкретни лица, които носят отговорност за допуснатото през годините.
Post Comment