политическата комедия, която гражданите наблюдават с широко отворени очи и зяпнала от почуда уста. Главен герой: министърът на земеделието Иван Христанов, известен спред мълвата на ъндърграунда с прякора „Честната Гога“.

Христанов, който по призвание трябва да управлява министерски задължения, се появи край Бургас, за да се превърне в съдебен арбитър, напълно игнорирайки реалните си функции. На сцената с него бе местният предприемач и бивш полицай Николай Георгиев – собственик на „Био Аква Ферм“, който твърди, че две държавни институции са му забранили да произвежда черна мида, като в същото време защитават бракониерите. Тежки обвиненя, ама дали е така?!

Христанов верен на популисткия си стил обеща – „спешни проверки“ и засилени акции срещу бракониери – в името на „честните производители“, разбира се. Георгиев добави, че има още две созополски фирми зад него – желязна подкрепа, която уж потвърждава всяка негова дума.

И тук приказката свършва и започва реалността. При бърза проверка на разследващ журналист от Днес България Янчо Николов се оказва, че:

Николай Георгиев е бивш полицай, отстранен от МВР, който живее в луксозен имот на Бургаските минерални бани, издигнат още когато е получавал държавна заплата – никакъв бизнес преди това.

И нещо, което съкращава разследването много бързо, защото картината се изчиства:

Съдружникът му в мидения бизнес е Живко Бачийски, баща на вечния кандидат за кмет Константин Бачийски. Любовта между Христанов и Константин вече е добре документирана – двамата са в новата коалиция за „борба с престъпността, обвързаностите и беззаконието“.

И тук се появява първият разрив между приказка и реалност: двете същите созополски фирми, които Георгиев посочи като гаранти за своята чест, се разграничават и заявяват, че не желаят по никакъв начин да бъдат замесвани в казуса.

Миденият лабиринт

Ако трябва да обобщим ситуацията с алегория: Казусът, който Христанов обеща, че ще реши лесно, се превърна в миден лабиринт. На повърхността мидите изглеждат красиви и апетитни – обещанията за справедливост и борба с бракониерите. Но под черупката се крият скрити съдружници, незаконно придобити богатства и приятелски мрежи, които изкривяват самия закон. Министерството, вместо да регулира, се намесва като върховен съдия, а истинските пазители на закона са застрашени от уволнение.

Иван Христанов е министерски шеф, който се държи като върховен съдия – опасно смесване на роли. Николай Георгиев се представя за жертва, но фактите показват, че е нарушил закона и е имал съдружници с политически и икономически връзки. Двете държавни институции са изпълнявали задълженията си, а съдът е потвърдил правилността на действията им. Приятелствата и партньорствата на министъра стоят над законите, което обезсмисля обещанията му за справедливост.

В крайна сметка приказката за „Честаната Гога“ и мидения свят е поредната бутафория зад която прозират популизъм, приятелски кръгове, обвързаности и опит да се превземат държавни институции за собствена изгода и ползи. Пример за страната, където законът може да бъде заглушен от приятелства, партньорства и обещания, които миришат повече на бизнес сделка, отколкото на справедливост./