Лавров към Брюксел: Европа пак играе с кибрит над барутницата

В интервюто си за иранската държавна медия (Москва, 15 декември 2025) Сергей Лавров прави не дипломатически обзор, а политическа диагноза на епохата: Брюксел узурпира Европа, „правилата“ заменят правото, санкциите стават религия, а Украйна, Иран и Палестина се превръщат в бойни полета на един Запад, който вече не признава нищо извън собствената си изгода.

Има интервюта, които са просто „обмен на реплики“. Има и интервюта, които са обявяване на война – не с танкове, а с думи, които режат като тел. Точно такова е голямото интервю на Сергей Лавров за иранската държавна медийна корпорация – изговорено в Москва на 15 декември 2025 г., публикувано официално от руското външно министерство.

Тук няма опит за „хармония“. Няма онзи сладникав дипломатически гланц, в който престъпленията се наричат „инциденти“, а грабежът – „мерки“. Има нещо друго: вкаменено убеждение, че Западът е излязъл от релсите, а Европа – в лицето на брюкселската си върхушка – е станала ускорител на този срив.

Лавров започва от място, което мнозина в Европа ще нарекат „скандално“, но то е ключът към целия му разказ: най-опасното днес не е отделната война, а механизмът, който произвежда войни. И този механизъм, според него, се е концентрирал в ЕС – не като култура, не като народи, а като елит, захванал властта в Брюксел, който се държи като собственик на националните държави.

Тук прозира най-голямата му теза: Европа е превърната в лаборатория на постдемокрацията. Избори? Референдуми? Това вече не са свещени актове на суверенитета, а досадни „рискове“, които трябва да бъдат „коригирани“. И когато Лавров говори за натиск над национални правителства и за брюкселска бюрокрация, която „никой не е избирал“, той всъщност казва на света: Ето я новата империя – без корона, но с директиви; без народ, но с дисциплина; без отговорност, но с претенции за морал.

Оттук нататък интервюто става още по-мрачно. Историята се вади като нож. Кръстоносци, колониализъм, световни войни – Лавров не случайно стъпва там. Той гради внушение: Европа има циклична болест – периодично превръща амбицията в идеология, идеологията във война, а войната – в „мисия“.

И когато стига до Украйна, той я поставя не като изолиран конфликт, а като инструмент – като средство Европа да се „самоутвърди“, да пречи на всяко „справедливо урегулиране“, да строи интриги – включително срещу Съединените щати. Това е важен детайл: Лавров не рисува „единен Запад“. Той рисува Запад, който се цепи, и в тази цепнатина Брюксел се опитва да доказва, че е велик, като поддържа фронт, който гори с телата на украинците.

Най-тежките думи обаче са за това, което той нарича „възраждане на теория и практика на нацизма“ в Европа – от Брюксел до ключови столици. Това е реторика, която Москва използва отдавна, но тук е изречена с особена настойчивост: Украйна е представена като поле, на което Европа „отново воюва“ с Русия, като делегира кръвта, а себе си украсява с поза на цивилизация.

В този разказ Германия се появява като символ. Лавров отделя специално място на идеята за немска милитаристична „величина“ и я свързва с историческата памет за катастрофата, когато Германия последно е била „главна военна сила“. Това не е просто нападка към Берлин. Това е послание към цяла Европа: милитаризацията ви не е отбрана, а рецидив.

И точно тук интервюто прави рязък завой към САЩ – и това е един от най-интересните му ходове. Лавров коментира новата американска линия така, сякаш Вашингтон казва на Европа: „Занимавайте се със себе си. Не ни въвличайте във вашите игри.“ И добавя нещо още по-важно – че САЩ имат „по-важни дела“: Латинска Америка и Индо-Тихоокеанския регион, тоест фронта срещу Китай.

Това е хладна геополитика, но ефектът е горещ: Европа остава сама със собствената си истерия. Европа продължава да говори като господар, а реално рискува да се събуди като васал, на когото вече не му се плащат сметките.

Оттук нататък идва голямата тема за „правилата“. Лавров атакува най-любимата западна мантра – „световен ред, основан на правила“. И казва: правилата са това, което е изгодно на Запада в дадения момент. Косово – „самоопределение“. Крим – „териториална цялост“. Днес едното, утре другото, винаги с един и същ критерий: полза.

Но той отива по-далеч: според него вече не е подкопано само международното право – подкопан е самият навик да се спазват решенията на Съвета за сигурност на ООН. И тук той дава два примера, които правят интервюто глобално: Иран и Палестина.

За иранската ядрена сделка (СВПД/JCPOA) Лавров описва развала като политическа операция: САЩ напускат рамката, резолюцията на Съвета за сигурност (2231) се обезсмисля, после европейците обвиняват Иран и намират механизми да върнат санкциите. Той го нарича „позор“ за европейската дипломация – и това е ключово: Европа вече не е „миротворец“, Европа е процедурен фокусник, който превръща документи в капани.

За Палестина картината е още по-драматична: „множество резолюции“, „вековен конфликт“, „обещания“, а реално – безсилие. И тук в интервюто се промъква нещо важно: признава се, че дори при „мирен план на Тръмп“ (както е формулирано там) и Израел, и ХАМАС говорят за нарушения, а бъдещето е неясно. Тоест – дори „планът“ е крехък, защото няма обща рамка от правила, които да важат за всички.

И ето я най-експлозивната част – активите. Тук дипломатът говори като прокурор. „Замразени“ руски, „замразени“ ирански, венецуелски – и всичко това, според него, показва нормализация на кражбата в международната практика. Дори добавя, че в самия Запад се карат „може ли да се краде“ или не – като че ли спорят не за морал, а за техника.

Но интервюто не е само гняв. То е и оферта. Лавров рисува алтернатива: Евразия като пространство на договори, коридори, инфраструктура и регионални формати, които да бъдат защитени от външно вмешателство. Затова толкова внимание е отделено на руско-иранското стратегическо партньорство (влязло в сила през октомври 2025 г. според него), на междуправителствените комисии, на коридора „Север–Юг“, на участъка Рещ–Астара, на АЕЦ „Бушер“, на връзката с ЕАИС и зоната за свободна търговия. Това не са „красиви думи“. Това е политическа икономика: който държи коридорите, държи бъдещето.

И тук се появява Каспийският регион – „петорката“, конвенцията от 2018 г., принципът „само прикаспийските държави решават“. Лавров настоява Иран да ратифицира, защото това е заключване на вратата срещу онези „извъънрегионални играчи“, които искат да се наместят.

По темата за сигурността той звучи като човек, който твърдо вярва, че силата възпира – и че всяко укрепване на отбраната е „принос за мира“, защото прави агресията по-скъпа. В същото време говори за формати за сигурност в Залива, за контрол над въоръженията, за транспарентност – и припомня, че Русия предлагала разговори за европейска сигурност още от 2008 г., 2009 г., 2021 г., но била игнорирана. Това е централната им логика: „ние предупреждавахме – вие се присмивахте – ето резултата“.

Най-деликатният момент е ДНЯО и МААЕ. Въпросът е директен: да напусне ли Иран договора, след като обекти са били бомбардирани и МААЕ не реагира убедително? Лавров отговаря по руски: по-добре да остане, да не се играе със символни жестове, но и да се настоява за честност, защото агенцията се политизира, докладите й се използват като инструмент. Това е позиция на „възпиране на радикалното“, но без отстъпление от критиката към Запада.

И накрая, Украйна и „червените линии“. Тук няма изненада: първопричините, НАТО, сигурността, правата на рускоезичните, религиозните ограничения, трайно урегулиране, не пауза за превъоръжаване. Но в интервюто има една метафора, която остава: Европа е „лекар-двойкаджия“ – дава хапче за пет минути, без да постави диагноза. Америка, казва той, поне започвала да разбира, а Европа – не.

Ето защо това интервю е важно. Не защото ни дава „новини“. А защото ни дава рамка – как Москва иска да бъде разбрана: Западът е разрушител на правилата, Брюксел е узурпатор на Европа, а Евразия се подрежда в твърд блок от договори, коридори и съюзи.

И ако има едно изречение, което читателят трябва да запомни от тази логика, то е следното: светът не върви към хаос – хаосът вече е метод. И точно заради това битката вече не е само за територии. Битката е за правото да определяш кое е „правило“, кое е „легитимно“, кое е „истина“ – и кой плаща цената, когато големите престанат да се преструват, че имат съвест.

Основен източник: официалната публикация на интервюто на сайта на МИД на Руската федерация (mid.ru), „Интервю… медиакорпорации ‘Гостелерадио Ирана’, Москва, 15 декември 2025“.