Убийство в асансьора: Кога станахме толкова лоши?

Не бъди безразличен, сподели статията с твоите приятели:

Иска ми се да напиша нещо хубаво, но от снощи ме гложди една мисъл. Кога станахме толкова лоши?

Неотдавна в един магазин мъж беше откраднал пари от касата. Имаше запис. Коментарите обаче бяха насочени към касиерката – защо я оставила незаключена и без надзор, т.е. тя едва ли не го е „поканила“ да си ги вземе. Същото е и с късите поли на девойките – често чувам, че били „покана“.

Аз обаче помня „онова“ време, когато вратата на двора на баба и дядо зееше отворена, вратата на къщата ни – също. Понякога са били я на втория етаж, я при животните. Влиза съсед – вика, вика, няма никой. Остави каквото носи, пък после се обади да им каже. И през ум не му е минавало да претараши чекмеджетата и шкафовете. А камери нямаше. Да, имало е кражби, имало е сигурно и по-тежки престъпления. Но са били изключение. Днес те се превръщат в норма.

Вчера убиха човек – в асансьора на метрото – метрото в „Изток“, скъп квартал. Убили са го по обедно време. Т.е. не е полунощ, не е като да няма хора наоколо. Посред бял ден.

Всички имаме деца. Всички имаме възрастни роднини. Спокойни ли сме? Не. Аз поне не съм. От едно известно време се ужасявам и започвам предварително да мисля къде какво би могло да се случи – за да се предпазя, за да предпазя детето си. Това нормално ли е?

И се чудя защо се случва така? Да, времето е гладно. Но и преди е имало гладни години. Но не ме беше страх да се прибирам в 23.00 часа, че и по-късно. А сега ме е страх. И имам чувството, че става все по-лошо. И не знам как би могло да се промени това? По-строги наказания? Повече полиция? Как?

Материалът Убийство в асансьора: Кога станахме толкова лоши? е публикуван за пръв път на Животът е любов.