Лавров пред ООН: Европа провали възможностите за мир и Украйна плати цената

Руският външен министър Сергей Лавров изложи пред Съвета за сигурност на ООН пространна руска версия за развитието на украинската криза, като проследи събитията от политическите сблъсъци в Украйна през 2004 г., през Майдана, Крим и Минските споразумения, до преговорите след началото на руската военна операция и сегашните опити за постигане на мир.

Лавров започна с иронично изразено „уважение“ към западните държави, заявявайки, че именно техните действия според него са довели до изясняване на ситуацията около Украйна и бъдещето на Крим, Донбас и останалите територии, които Москва определя като Новорусия.

Руският външен министър върна хронологията чак до 2004 г. Според него още тогава Европейският съюз е поставял украинците пред избора „Русия или Европа“. Същият подход, по думите му, се проявил и през 2013 г., когато Брюксел настоявал за подписването на Споразумението за асоцииране между ЕС и Украйна.

Особено внимание Лавров отдели на събитията през февруари 2014 г. Той припомни договореностите между тогавашния президент Виктор Янукович и опозицията, постигнати с участието на представители на Германия, Полша и Франция. Според Лавров Янукович е приел условията, включително съставяне на правителство на националното единство, предсрочни президентски избори и деескалация на насилието.

Лавров твърди, че въпреки постигнатото споразумение опозицията е завзела правителствените сгради и е съставила собствено правителство. Според неговия разказ западните държави не са настояли подписаното споразумение да бъде изпълнено, а вместо това са признали политическата промяна в Киев.

Именно тук руският външен министър поставя един от основните моменти в своята теза. По думите му новата власт в Киев е предприела действия срещу статута на руския език, което е предизвикало реакцията в Крим и Донбас.

Лавров заяви, че Киев е определил противниците на новата власт като терористи и е изпратил срещу тях въоръжени формирования и редовни военни части. Според него именно последвалото развитие е довело до референдума в Крим и присъединяването му към Русия.

Руският министър стигна до извода, че ако европейските държави бяха настояли договореностите от февруари 2014 г. да бъдат изпълнени, Украйна е можела да запази териториалната си цялост в границите от 1991 г.

Следващият голям етап в изложението му бяха Минските споразумения.

Лавров припомни договореностите от 2015 г., които трябваше да създадат политически механизъм за уреждане на конфликта в Донбас. Според него Киев не е изпълнил ключовите си ангажименти, а Германия и Франция не са упражнили необходимия натиск това да се случи.

Той припомни и срещата в Париж през 2019 г. в рамките на Нормандския формат, когато в преговорите участват Германия, Франция, Русия и Украйна.

По думите на Лавров тогава отново е била потвърдена необходимостта от пълното изпълнение на Минските споразумения, включително предоставянето на специален статут на определени райони в Донбас. Той подчерта, че според руското виждане този статут е предвиждал основно местно самоуправление и възможност за използване на руския език.

Лавров твърди, че ако договореностите от Минск бяха изпълнени, Украйна щеше да запази значително по-голяма част от тогавашните си територии.

Той се позова и на по-късни изказвания на Ангела Меркел, Франсоа Оланд и Петро Порошенко, които Москва интерпретира като доказателство, че западните държави не са възнамерявали действително да изпълнят Минските споразумения, а са използвали времето, за да укрепят Украйна.

Следващият момент в хронологията на Лавров е декември 2021 г., когато Русия представи предложения за нови договорености в областта на сигурността.

Според него тези предложения са били отхвърлени от НАТО и администрацията на тогавашния американски президент Джо Байдън. Лавров заяви, че Москва е смятала, че се подготвя украинска военна операция за връщане на Донбас със сила.

Именно с това той обяснява руското решение за започване на т.нар. специална военна операция през февруари 2022 г.

Лавров отдели значително внимание и на последвалите руско-украински преговори.

По думите му само седмица след началото на военните действия украинската страна е поискала договаряне на споразумение. Последвали разговори в Беларус и Истанбул, по време на които, според Лавров, самата украинска делегация представила основните принципи на евентуалното бъдещо споразумение.

Той заяви, че Москва е приела тези принципи.

Сред тях Лавров посочи неутрален статут на Украйна, отчитане на ситуацията на терен и система от международни гаранции за сигурност.

Според руския външен министър проектът е бил разработен от двете делегации, но до подписването му така и не се стигнало.

Лавров отново повтори руската теза за ролята на тогавашния британски премиер Борис Джонсън. Според него Джонсън е убедил украинското ръководство да не подписва договор и да продължи военните действия.

Руският министър заяви, че ако договореността от Истанбул е била официално сключена и изпълнена, Украйна би могла да запази границите си от 1991 г., с изключение на Крим и части от Донбас.

В изложението си Лавров засегна и последвалите дипломатически инициативи между Москва и Вашингтон. Според него Русия продължава да подкрепя идеята, че окончателната цел не трябва да бъде просто временно прекратяване на огъня, а цялостно и дългосрочно мирно споразумение между Русия и Украйна.

Той подчерта, че Москва не възнамерява да прекратява военните действия само защото се водят преговори.

Според Лавров Европа се стреми към прекратяване на огъня, което би позволило на Украйна да възстанови военните си способности и да попълни запасите си от оръжия. Затова Москва, по думите му, няма да приеме вариант, при който преговорите автоматично водят до спиране на руската военна операция.

Друга голяма тема в изказването му беше положението на руския език и православната църква в Украйна.

Лавров заяви, че една от руските цели е защитата на руснаците и рускоезичното население не само в Крим и Донбас, но и в цяла Украйна.

Той обвини украинските власти, че са приели законодателство, което според Москва ограничава руския език в образованието, медиите, културата и други области. Лавров отправи обвинения и във връзка с отношението към Украинската православна църква.

Той свърза тези въпроси директно с Устава на ООН, като подчерта принципа за зачитане на човешките права и основните свободи без дискриминация по езиков или религиозен признак.

Според Лавров езиковите и религиозните права не могат да бъдат оставени за решаване едва след сключването на бъдещо мирно споразумение. Неговата теза е, че това са задължения, които произтичат непосредствено от Устава на ООН и трябва да бъдат спазвани независимо от хода на преговорите.

Руският външен министър отправи тежки обвинения и срещу европейските държави, които продължават да подкрепят Украйна финансово и военно. Той оспори твърдението, че Киев защитава европейските ценности, като противопостави на него руските обвинения за национализъм, ограничения срещу руския език и проблеми около религиозните права.

В заключителната част на изказването си Лавров се спря на един от основните спорове между Русия и западните държави: отношението между териториалната цялост на държавите и правото на народите на самоопределение.

Той разкритикува позицията на ръководството на ООН, според която в случая с Крим и Донбас принципът на териториалната цялост има предимство и правото на самоопределение не може да бъде приложено по начина, по който настоява Москва.

Лавров противопостави това на дискусиите около Гренландия, като заяви, че според него международните принципи се интерпретират различно в зависимост от конкретния политически случай.

Именно това беше една от основните линии в цялото му изказване: според Москва Западът прилага различни стандарти към едни и същи принципи на международното право.

Лавров завърши с позоваване на принципите на суверенитета, териториалната цялост и самоопределението на народите. Според изложената от него позиция една държава може да претендира, че представлява цялото си население, когато спазва принципа на равноправие и не дискриминира отделни групи.

Оттук той стигна и до основния си политически извод: според Москва властите в Киев вече не могат да претендират, че представляват интересите на населението на Крим, Донбас и териториите, които Русия определя като Новорусия.

Така речта на Лавров представлява цялостен разказ за това как Москва обяснява украинската криза. В неговата версия поредицата започва с политическото противопоставяне между Русия и Запада за бъдещето на Украйна, преминава през събитията от 2014 г., провала на Минските споразумения и преговорите в Истанбул и стига до сегашната руска позиция, че траен мир е възможен само чрез цялостно споразумение, което да разглежда не само териториалните въпроси, но и сигурността на Русия, статута на Украйна и правата на рускоезичното население.