Референдум нямаше, еврото дойде: кой реши вместо българите?

Скапаното евро вече е в България. Левът остана в историята, цените се изписват в новата валута, заплатите, пенсиите и сметките се пресмятат в евро. Решението е изпълнено. Това, което обаче не може да бъде върнато назад, е един друг политически факт: българските граждани така и не получиха възможност да кажат пряко мнението си по въпроса.

През 2025 г., преди окончателното въвеждане на единната европейска валута, президентът предложи национален референдум с въпрос дали България да приеме еврото през 2026 година. Народното събрание отхвърли предложението. Така една от най-големите икономически и символни промени след 1989 година беше извършена без национално допитване.

Днес вече няма спор дали еврото ще бъде въведено. То е въведено. Но спорът за начина, по който това се случи, остава.

И точно тук изплува онова високомерие, което съпътстваше дебата още преди смяната на валутата. Помним внушенията, че „Баба Пена и Бай Хасан“ едва ли не не били достатъчно компетентни, за да бъдат питани за еврозоната. Помним и репликите, с които обикновеният човек беше представян като неподготвен да взема решение за собственото си бъдеще.

Но кой всъщност е „Баба Пена“? Кой е „Бай Хасан“?

Това са хората, които десетилетия са работили, плащали са данъци, отглеждали са деца, строили са тази държава и са преживели всяка нейна икономическа криза. Това са пенсионерите, работниците, земеделците, малките предприемачи, хората от малките градове и селата. Именно върху техния живот падат последствията от решенията, които политическата власт взема.

Затова въпросът никога не е бил дали всеки българин разбира в подробности паричната политика на Европейската централна банка.

Повечето депутати също не са монетарни икономисти.

Въпросът е много по-прост: има ли гражданинът право да бъде питан за решение, което променя националната валута и засяга пряко ежедневния му живот?

Привържениците на въвеждането на еврото имаха своите аргументи. Те говореха за по-дълбока европейска интеграция, отпадане на разходите за обмен, по-лесна търговия и финансова предвидимост. Противниците предупреждаваха за цени, загуба на парична символика и отказ от още един елемент на национален суверенитет.

Точно затова общественият дебат беше необходим.

И точно затова отказът от референдум остана толкова болезнен за хората, които настояваха за него.

Защото демокрацията не означава гражданите да имат право на глас само когато политическата класа предварително одобрява отговора им.

Най-опасната теза в онзи спор беше, че има въпроси, които били „твърде сложни“ за народа. След нея естествено идва следващият въпрос: ако гражданите не са достатъчно компетентни да решават за валутата си, достатъчно компетентни ли са да избират парламент? А правителство? А президент?

Народовластието няма образователен ценз.

Гласът на професора струва точно толкова, колкото гласът на работника. Гласът на банкера тежи точно толкова, колкото този на пенсионера. Така е устроена демокрацията.

Днес еврото вече е факт и часовникът не може да бъде върнат назад. България прие единната европейска валута на 1 януари 2026 година.

Но остава историческият въпрос дали една толкова голяма промяна трябваше да бъде направена без пряко допитване до гражданите.

И остава още един, може би по-важен въпрос.

Не дали „Баба Пена и Бай Хасан“ са разбирали достатъчно от еврозоната.

А дали държавата е проявила достатъчно уважение към Баба Пена и Бай Хасан, за да ги попита.