„Летящата чиния“ на Балкана: Историята на паметника Бузлуджа, посетен от над 2 милиона души
На 29 януари 1959 г. е взето решение на връх Бузлуджа да бъде изграден монумент, който да увековечи събитията от 2 август 1891 г., когато на поляните под върха тайно се провежда Бузлуджанският конгрес и се поставя началото на организираното социалдемократическо движение в България.
Събирането се провежда по време на традиционните чествания в памет на Хаджи Димитър. Сред участниците е Димитър Благоев, заедно с около 30 социалдемократи и гости, дошли от Търново, Дряново, Габрово, Севлиево, Казанлък, Стара Загора и Сливен.
До реалното изграждане на монумента обаче минават години. Строителните дейности започват на 23 януари 1974 г. За изграждането на основите са изкопани над 15 000 кубически метра скална маса. Намесата е толкова мащабна, че височината на самия връх намалява от 1441 на 1432 метра.
Строежът е финансиран чрез дарения. За самия монумент са изразходвани 14 186 000 тогавашни лева, а общо са събрани почти 16 милиона. Остатъкът е използван за изграждането на три детски градини.
До върха са прокарани асфалтови пътища както откъм Шипка, така и от главния път Стара Загора – Русе след Казанлък. Отклонението към паметника е обозначено с монументална фигура на Димитър Благоев.
Архитектурният проект е дело на арх. Георги Стоилов и неговия екип. Необичайната форма на сградата постепенно се превръща в една от най-разпознаваемите в България. Именно заради футуристичния ѝ силует монументът често е наричан „летящата чиния“.
Конструктивната част е разработена от екип, ръководен от проф. инж. Добромир Коларов. В строителството участват Строителни войски и множество доброволци бригадири. Обектът е ръководен от командира на старозагорската строителна дивизия ген. Делчо Делчев.
Комплексът се състои от огромна куполна зала и 70-метров двоен пилон. В горната част на пилона са поставени две петолъчки с внушителни размери.
Тържествената зала е с диаметър 42 метра и височина 14,5 метра. Вътрешността е покрита с около 550 квадратни метра мозайки. Те представят различни сцени, свързани със социалистическата идеология, историята на БКП и представите за изграждането на социалистическото общество.
В коридора около централната зала са разположени 14 художествени композиции. Само оформлението на монумента отнема около година и половина, като в него участват повече от 60 художници и други творци.
Тържественото откриване се състои на 23 август 1981 г. в присъствието на Тодор Живков. Хиляди хора пристигат от различни краища на страната, за да видят едно от най-мащабните архитектурни произведения, строени в България по онова време.
През следващите години Бузлуджа се превръща в изключително посещавано място. Според данните през сградата преминават над два милиона души. Посетителите получават специален печат в туристическите си книжки.
След политическите промени от 10 ноември 1989 г. съдбата на монумента рязко се променя. Само осем години след откриването си сградата постепенно е изоставена. Започват разрушения, разграбване и разпадане на вътрешното оформление. Някога представителните пространства остават без охрана и контрол, а във вътрешността дори намират убежище диви животни.
Въпреки десетилетията на разруха Бузлуджа продължава да привлича огромен интерес. Особено силно е любопитството на чуждестранните туристи. Футуристичната архитектура, планинското местоположение и необичайният вид на сградата я превръщат в един от най-фотографираните изоставени монументи в Европа.
Именно тук се крие и огромният туристически потенциал на мястото. Вместо Бузлуджа да бъде възприемана единствено като политически символ на миналото, според експерти тя може да бъде разглеждана като архитектурно и културно наследство на определена историческа епоха.
В момента паметникът е държавна собственост и е предоставен за управление на областната администрация в Стара Загора. През годините нееднократно е обсъждан въпросът кой трябва да носи отговорност за неговото бъдеще.
БСП поиска собствеността върху комплекса още през 2011 г. и получи предложение за прехвърлянето му, което впоследствие не беше прието. Според редица специалисти обаче въпросът за Бузлуджа отдавна е излязъл извън рамките на партийната история.
Монументът е част от българската история независимо от отношението към политическия режим, който го е създал. Именно затова все по-често се предлага държавата да запази собствеността и да поеме дългосрочна отговорност за опазването му.
Една от идеите е сградата да бъде обезопасена, охранявана и отворена контролирано за посетители срещу входна такса. Интересът към нея така или иначе съществува, а през годините десетки хора ежедневно се опитват да достигнат до вътрешността, включително когато това е забранено.
Този своеобразен „нелегален туризъм“ показва както интереса към мястото, така и рисковете. Изоставената сграда крие опасности, а свободният достъп без контрол може да доведе до тежки инциденти.
Периодично се появяват и крайни предложения монументът да бъде разрушен. Според експерти това би било не само загуба на уникално архитектурно наследство, но и изключително скъпо начинание. Разрушаването и разчистването на подобна масивна конструкция може да излезе по-скъпо от нейното укрепване и консервиране.
Именно консервирането, а не пълното възстановяване в първоначалния му идеологически вид, се посочва като най-разумния вариант. Така могат да бъдат запазени архитектурата, мозайките и следите от времето, без паметникът да се превръща отново в инструмент за политическа възхвала.
Остава и въпросът каква история трябва да бъде разказвана вътре. Дали сградата трябва да бъде музей единствено на социализма, или да представя по-широк исторически разказ за България през XX век.
Интересна е и разликата в начина, по който българи и чужденци възприемат Бузлуджа. За много българи места като Шипка имат несравнимо по-силен национален и емоционален заряд. За чуждите туристи обаче Бузлуджа често е по-впечатляваща визуално, именно защото те не носят историческия и политически товар, който българското общество свързва с нея.
Това прави сравнението между Шипка и Бузлуджа до голяма степен безсмислено. Единият паметник носи една историческа символика, другият представлява напълно различен период, архитектурен стил и обществена история.
Възможностите за финансиране на бъдещето на монумента също са различни. Обсъждани са европейски програми, публично-частни партньорства и международни кампании за набиране на средства.
Първоначални оценки сочат, че само основната консервация би струвала милиони. Ако при конструктивните обследвания бъдат установени сериозни поражения, необходимата инвестиция би могла да бъде значително по-голяма.
Въпреки това потенциалът е очевиден. Бузлуджа вече е световно разпознаваема, без практически да е развита като туристически обект. Правилното ѝ обезопасяване и управление може да превърне изоставения монумент от проблем в една от най-необичайните и търсени туристически дестинации на Балканите.
Днес „летящата чиния“ продължава да стои на върха като свидетел на друга епоха. Въпросът вече не е дали човек харесва идеологията, заради която е построена, а дали България ще успее да запази една уникална част от собствената си история, преди времето да вземе окончателното решение вместо нея.
Post Comment