Лидерите на НАТО, ЕС и E3 водят Европа към неизбежна война до 2030 г

Ако този сценарий е правдоподобен…

Предстоящата война с Русия: пътят на Европа към разрухата

Има алтернатива!

Лидерите на НАТО, ЕС и E3 водят Европа към неизбежна война до 2030 г. Изправена пред тази европейска агресия, Русия може да реши да започне конфликт по-рано. В този случай Съединените щати биха отказали да се бият с Русия редом с Европа.

Неспособна да се защити от руските конвенционални балистични и хиперзвукови ракети, Европа ще претърпи бързо поражение и значителни военни загуби. Дори след като поиска мир, унищожаването на енергийната ѝ система ще я потопи в дълбока икономическа криза.

Европейците трябва да бъдат публично поканени да обсъдят тези рискове и да изразят мнението си.

От комодор Стив Джерми

1. Въведение: Разбиране на същността на войната

Тъй като призивите на европейските лидери за подготовка за война срещу Русия до 2030 г. стават все по-настойчиви, би било добре да се вслушаме в съвета на най-великия философ на войната, генерал Карл фон Клаузевиц:

„Войните трябва да се различават според естеството на своите мотиви и ситуациите, които ги пораждат. Първият, върховният, най-важният акт на преценка, който държавникът и командирът трябва да извършат, е да установят чрез този критерий естеството на войната, в която участват, без да я бъркат или да се опитват да я превърнат в нещо чуждо на нейната природа. Това е първият и най-фундаментален от всички стратегически въпроси.“

Трябва сериозно да обмислим естеството на една война с Русия: как публичните изявления на нашите лидери се възприемат в Русия, кога може да избухне подобна война, как би могла да се развие и какви биха били нейните последици и цена.

Тази статия предлага един възможен сценарий.

2. Стратегическият контекст

За начало трябва да разберем как стигнахме дотук. За всеки, запознат със стратегическата история, е ясно, че корените на кризата се простират до 1989 г. Падането на Берлинската стена даде възможност за изграждане на устойчива и приобщаваща европейска архитектура на сигурност, която отчита легитимните интереси на Русия в областта на сигурността.

Тази възможност беше пропиляна.

През 90-те и 2000-те години, въпреки първоначалните уверения, дадени на Русия, НАТО продължи разширяването си на изток. Далновидните гласове, които предупреждаваха срещу това, сред които Кенън, Матлок, Бърнс, Кисинджър и Миършаймър, бяха игнорирани или отхвърляни. Същото важеше и за изричните и многократни предупреждения на Русия относно нейните червени линии.

Руско-украинската война трябва да се разбира в този контекст. Западът често е убеден, че Русия се е намесила заради имперски амбиции. Според автора обаче наличните доказателства сочат, че Русия е влязла във войната, защото е заключила, правилно или не, че разширяването на НАТО представлява екзистенциална заплаха. Според Москва това е било и все още е отбранителна война за оцеляване.

Това едва ли е изненадващо, като се има предвид, че Кая Калас, върховният представител на ЕС по външните работи и политиката на сигурност, публично е говорила за бъдещето на Русия. Независимо от мнението на човек за руските методи, разбирането на мотивите на Москва е от съществено значение за разбирането на естеството на евентуална бъдеща война с Русия.

3. Русия реагира на ескалацията в Европа

Въпреки това публично заявеното намерение на лидерите на E3 е да увеличат доставките за Украйна на високоточни дронове с голям обсег и крилати ракети, способни да поразяват цели дълбоко в руска територия.

В отговор предупреждението на Москва е недвусмислено: ако това продължи, не е изключено директно насочване към европейски производствени мощности.

Ако лидерите на E3 решат да не приемат това предупреждение сериозно, авторът допуска, че подобен конфликт може да започне много по-рано от крайния срок 2030 г., определен от Европа. Затова втората половина на 2026 г. е използвана като отправна точка за този сценарий.

През септември 2026 г., изправена пред пренебрегване на предупрежденията ѝ и засилване на атаките дълбоко в руска територия, подпомагани от увеличените доставки на оръжия от E3, Русия предприема действия.

В този хипотетичен сценарий удари с конвенционални и хиперзвукови балистични ракети унищожават ключови производствени обекти за дронове и ракети на E3 в Мидландс, Рурската област и района на Бордо.

Задейства се член 5 от договора на НАТО. Този член обаче не налага автоматично конкретни военни действия, а изисква от всяка държава членка да предприеме мерките, които сметне за необходими. Така крехкостта на гаранцията, на която лидерите на страните от E3 са възлагали надеждите си, излиза наяве.

Испания и Унгария отказват да изпратят войски. Италия, Полша и няколко източноевропейски страни остават колебливи. Най-важното е, че Белият дом, след като доскоро е изглеждал склонен да подкрепя операции срещу Русия, спешно преосмисля позицията си.

След тежките последици от войната в Иран, силно намалените запаси от боеприпаси, липсата на обществена подкрепа за изпращане на американски войници отвъд Атлантика и приближаващите междинни избори, прякото въвличане във война с Русия вече не изглежда привлекателна възможност за Вашингтон.

Белият дом стига до извода, че не е в националния интерес на Съединените щати да се впускат във война срещу Русия на европейския континент. След години разговори за стратегическа автономия, без тя реално да бъде постигната, страните от E3 разбират какво означава това на практика.

4. Първите три месеца от войната

Въпреки това, попаднали в капана на политическия наратив, който сами са изградили, лидерите на E3 и малка коалиция от желаещи държави реагират.

Единственото пространство, в което е възможно значимо настъпление, е въздухът. Европейските ударни сили обаче бързо откриват това, което украинските пилоти знаят от години.

Въпреки че малка част от европейските крилати ракети достигат целите си, по-голямата част са унищожени от добре структурираните руски системи за противовъздушна отбрана С-400 и С-500, които нанасят значителни загуби и на европейските пилоти и самолети.

Без американска подкрепа за потискане на противниковата противовъздушна отбрана перспективата за постигане на въздушно превъзходство или за ефективна контраатака бързо изчезва.

В отговор на въздушните удари Русия засилва атаките си, решена да елиминира заплахата за своята територия. Нанасят се удари по летища, тренировъчни бази, корабостроителници, логистични центрове и железопътни гари, причинявайки тежки загуби на европейските сили още преди част от тях да могат да бъдат разгърнати.

Европейските въоръжени сили се оказват слабо защитени срещу конвенционални балистични атаки и особено уязвими срещу хиперзвукови ракети.

Едновременно с това руски удари започват систематично да разрушават европейска енергийна инфраструктура: газови терминали, електроцентрали, мрежови връзки и съоръжения за съхранение.

Като един от най-големите регионални вносители на въглеводороди в света, европейската енергийна система вече е под сериозно напрежение вследствие на ограниченията върху руския петрол и газ и последиците от енергийния шок в Ормузкия проток.

В морето руски подводници са разположени в Северно море и Атлантическия океан, а Москва обявява военна блокада. Самата заплаха от загуба на търговски кораби е достатъчна, за да възпре морските застрахователи да покриват операциите и да принуди част от корабните компании да прекратят дейността си.

Вносът на въглеводороди в Европа рязко намалява и енергийните системи започват да изпитват сериозни затруднения. Започват прекъсвания на електрозахранването. Още по-сериозно е, че без достатъчни доставки на дизел европейското селско стопанство, риболовът и логистиката на храните изпадат в тежка криза.

Макар конфликтът да продължава едва два или три месеца, икономическото положение на Европа вече е критично.

5. Прекратяването на огъня, неговата цена и последици

Изправени пред избора между ядрена ескалация и приемане на военно поражение, британските и френските лидери се въздържат от по-нататъшна ескалация. Ядреното възпиране на двете държави има за цел да предотврати ядрена атака срещу тяхната територия, а не да бъде използвано за спасяване на провалена конвенционална кампания.

Междувременно Съединените щати, след като ясно заявяват позицията си на неутралитет и стават все по-загрижени от риска от ядрена война с Русия, започват спешна работа с двете страни за прекратяване на конфликта.

Според сценария това може да бъде постигнато само при условията на Русия.

Под силен натиск от Съединените щати и по-малките европейски държави лидерите на E3, НАТО и ЕС призовават за мир.

Само три месеца след началото на конфликта човешките жертви вече са тежки. Военните загуби далеч надвишават тези, понесени от западните и натовските сили през десетилетията операции в Ирак и Афганистан.

Военното поражение обаче не е краят, а само началото.

При нефункционираща енергийна система европейското промишлено производство се срива, а безработицата нараства стремително. Най-големите европейски държави, с изключение на Германия, вече имат съотношение на държавния дълг към БВП над 100 процента.

Европейските публични финанси отслабват, а впоследствие започват да се сриват под нарастващата тежест на спешните енергийни субсидии, бъдещите разходи за възстановяване, срива на фондовите пазари и паниката на облигационните пазари. Това води до по-високи разходи по държавния дълг и намаляване на данъчните приходи.

Според автора Украйна дава представа за част от икономическите последици, които могат да очакват Европа при подобен сценарий.

Икономическо свиване от 10 процента често се разглежда като праг за тежка депресия, докато украинският спад надхвърля 30 процента. Съединените щати не разполагат с неограничени финансови възможности, а останалата част от света може да няма политическата воля за нов план „Маршал“.

Така Европа се оказва сама пред икономическо свиване, което според разглеждания сценарий може да бъде по-тежко дори от това по време на Голямата депресия.

Политическите последици са не по-малко сериозни. Коалициите, започнали войната, се разпадат, а лидерите, които са я водили, бързо губят властта. НАТО и Европейският съюз се изправят пред дълбоки вътрешни разделения.

Популистките и националистическите движения набират скорост. Социалните договори между политическите елити и обществата, изграждани в продължение на поколения в държави, които не са преживявали голяма война на собствената си територия от 1945 г. насам, са подложени на сериозно изпитание.

Европа, някога сплотено политическо и икономическо пространство, се оказва изправена пред дистопична реалност.

6. Заключение: Изборът пред европейците

Ако този сценарий е правдоподобен, дори в малка степен, заслужават ли си рисковете, които европейските лидери ни канят да поемем, при това без широк обществен дебат?

Има алтернатива: дипломацията.

Не дипломация на ултиматумите, нито безсмислени мирни конференции, от които едната воюваща страна е демонстративно изключена, а дипломация на искрения диалог, при която всяка страна изслушва другата.

Русия от години формулира своите искания за сигурност: неутрална Украйна, отказ от членство в НАТО и реални гаранции за сигурност.

Авторът посочва, че подобни условия са били обсъждани и по време на преговорите през пролетта на 2022 г.

Както пише генерал Андре Бофр: „Във войната загубилият заслужава да загуби, защото поражението му непременно е резултат от грешки в разсъжденията, допуснати преди или по време на конфликта.“

През първата четвърт на този век западните лидери като цяло и европейските лидери в частност натрупаха множество грешки в преценката си, смята авторът, посочвайки Афганистан, Ирак, Либия, Сирия и Украйна.

Този път обаче залозите за европейците са по-високи от всякога.

Преди да ни поведат към война, нашите лидери ни дължат две неща.

Първо, честна, публична и стратегическа оценка на рисковете, на които подобен курс би могъл да ни изложи.

Второ, обществата трябва да имат възможност да обсъдят тези рискове и да изразят мнението си. В края на краищата именно обикновените европейци ще трябва да понесат разходите и последиците от евентуален конфликт.

Изборът пред Европа е ясен: да промени курса си, да работи за мир и да започне труден, но честен дипломатически диалог с Русия, или да продължи по пътя на конфронтацията, приемайки екзистенциалните рискове, които този сценарий очертава.

Историята вече е показвала докъде може да доведе подобна спирала на ескалация.

Последният въпрос на автора е дали Европа няма опасно да се доближава до ситуация, напомняща лятото на 1914 г.

Комодор Стивън Джерми, пенсиониран офицер от Кралския флот, е основател на Mor Gallos и автор на „Strategy for Action: Using Force Wisely in the 21st Century“ от 2011 г. Той предоставя стратегически консултантски услуги на организации в секторите на енергетиката, отбраната и геополитическия риск.