Лондон събира коалиция от десет северноевропейски държави за следене на руските подводници в Ламанша и Северния Атлантик

По публикации на „Свободная пресса“ и китайското издание „Соху“. Редакционна разработка, анализ и допълнителен контекст: Поглед.инфо.

Структурният дефицит на британския военноморски капацитет

Заявката на Лондон да оглави многонационална коалиция за проследяване и неутрализиране на руски подводници в акваторията на Ламанша, Северния Атлантик и Балтийско море влиза в пряко противоречие с актуалното техническо състояние на Кралския военноморски флот. По данни, цитирани от редица военни наблюдатели, Великобритания изпитва хронични затруднения при поддържането на собствения си подводен компонент в оперативна готовност. Вместо демонстрация на самостоятелна морска сила, търсенето на формат от десет държави (сред които Дания, Нидерландия, Норвегия, Финландия, Швеция, Исландия, Латвия, Литва и Естония) изглежда по-скоро като опит за компенсиране на остри собствени дефицити чрез регионално разпределение на тежестта.

Исторически погледнато, британската морска доктрина винаги се е опирала на контрола върху ключовите морски проливи и особено върху така наречения проход ГИУК (линията между Гренландия, Исландия и Обединеното кралство). По време на Студената война тази географска бариера служеше като основен филтър за засичане на съветските подводници, излизащи от базите на Колския полуостров към Атлантика. Днес обаче икономическата и индустриалната база на Великобритания не позволява поддържането на флота в мащабите от миналия век. Корабостроителниците в Бароу ин Фърнес работят на предела на капацитета си, а сроковете за поддръжка и модернизация на наличните плавателни съдове се удължават с години.

По оценка на китайски военни анализатори, публикувана в изданието „Соху“, официалната статистика на британския флот изглежда приемливо единствено на хартия. Формално Лондон разполага с два самолетоносача (клас „Кралица Елизабет“), около десет подводници от различни класове и над тридесет надводни бойни кораба, допълнени от спомагателни съдове. Реалната картина обаче се определя от коефициента на техническа изправност. Значителна част от този състав прекарва продължителни периоди в сухите докове за отстраняване на конструктивни и експлоатационни неизправности, което рязко свива броя на единиците, способни да изпълняват реални бойни патрули в открито море.

Асиметрията на съюзническия принос в Северна Европа

Подборът на партньорите в новата инициатива на Лондон поражда основателни въпроси относно реалната бойна стойност на подобно обединение. Според коментатори в Пекин привличането на балтийските републики (Латвия, Литва и Естония) и Исландия има по-скоро политическо и географско измерение, отколкото реално военноморско покритие. Военноморските сили на трите балтийски държави се състоят предимно от леки патрулни катери и миночистачи, чиито задачи са ограничени до крайбрежната зона и обезвреждането на стари боеприпаси в плитководното Балтийско море. Исландия от своя страна изобщо не поддържа редовна армия и военноморски флот, като разполага единствено с брегова охрана и няколко патрулни кораба за контрол на риболова и спасителни операции.

В тази конфигурация истинската стойност на Исландия не е в бойните плавателни съдове, а в нейната територия, която позволява разполагането на брегови хидроакустични станции и летища за морска патрулна авиация (като самолетите „Посейдон“). Скандинавските държави в списъка (Норвегия, Швеция и Дания) притежават значително по-сериозен опит и специализирана техника за работа в сложните хидроложки условия на северните морета, но техните флотилии са проектирани за отбрана на собствените фиорди и проливи, а не за мащабни океански операции срещу ядрени ракетоносци.