Лунапаркът превърнал се в декор на филм на ужасите
ХЕПИ ЛЕНД: НЯКОГА ТУК СЕ ЧУВАШЕ ДЕТСКИ СМЯХ, А ДНЕС ОСТАНАХА САМО ПРИЗРАЦИТЕ НА ЕДНА НЕСБЪДНАТА ПРИКАЗКА

Само на около 23 километра от Варна, край главния път за Бургас, има място, което човек трудно може да подмине. Не защото днес предлага нещо на пътуващите, а точно обратното – защото от него почти нищо не е останало.
Някога тук идваха семейства с деца. Имаше музика, смях, въртележки, блъскащи колички, лодки, динозаври, криви огледала и приказни декори. Имаше езера, тематични зони и усещането, че зад портите започва друг свят.
Днес „Хепи Ленд“ изглежда като декор от филм на ужасите.




Атракционите ръждясват. Постройките се рушат. Природата бавно си връща територията. Там, където някога деца са тичали между приказни герои и атракциони, сега тишината е прекъсвана единствено от вятъра.
И най-тъжното е, че паркът не е бил стар.
Той дори не успя да дочака десетата си годишнина.




Историята на „Хепи Ленд“ започва в началото на 2010-те. Дружеството „Хепи Ленд Парк Мениджмънт“ е регистрирано на 9 октомври 2012 г. с предмет на дейност изграждане, стопанисване и управление на парк за развлечения. В началото на 2013 г. капиталът му е увеличен до 1 594 350 лева – сума, която показва мащаба на замисъла.




Самият парк е замислен като голям тематичен комплекс върху повече от 30 декара. През май 2013 г. е обявено откриването му като един от най-мащабните увеселителни паркове в България. Мястото е избрано край пътя Варна–Бургас, близо до Камчия и Шкорпиловци, за да привлича както туристи, така и хора, пътуващи между двата големи морски града.




Идеята е амбициозна – не просто няколко люлки и пързалки, а цял свят на забавленията.
Паркът е разделен на тематични зони. Имало е „Джунгла“, „Дино свят“, „Гъливер“, „Мексикана“, „City of El Paso“ с атмосферата на Дивия запад, пиратския остров „Тортуга“, „Веселите къщи“, водни атракции, езера, мини влакче, лодки и още множество съоръжения. Рекламите от онова време го представят като място, което трябва да предложи цял ден забавление за деца, тийнейджъри и възрастни.
Имало дори къща на ужасите.




Днес, години по-късно, сякаш целият парк се е превърнал в нея.
По спомени на посетители от първите години „Хепи Ленд“ наистина е бил посещаван и харесван, макар още тогава да е имало хора, които са смятали цените за високи спрямо броя на атракциите. През 2014–2015 г. паркът активно предлага целодневни посещения, включително чрез ваучери и промоции.
Но зад шарените фасади постепенно се появява проблемът, който вероятно се оказва фатален за проекта – мястото.




Паркът е край голям път, но не е в голям туристически курорт. Трябва човек специално да реши да спре там. А подобен бизнес има нужда от постоянен поток от посетители, особено след като основният му сезон неизбежно е свързан с летните месеци.
Според публикации за съдбата на „Хепи Ленд“ още в първите години са правени опити обектът да бъде продаван както като действащ бизнес, така и като инвестиционен терен. Посочвана е цена около 600 000 евро, но сериозен купувач така и не се е появил. Като причини за проблемите се посочват слабият пътникопоток и неособено добрата локация за подобен мащабен парк. Това са обаче оценки, цитирани от медиите, а не официално обявена от собственика причина за провала.
После идва 2020 г.




Пандемията променя туристическия бизнес, а за сезонния парк това вероятно е особено тежък удар. Финансовите данни на дружеството показват рязко свиване на приходите – за 2020 г. са отчетени едва около 3000 лева, при около 15 000 лева година по-рано.
През 2022 г. „Хепи Ленд“ окончателно затваря.
Според публикации паркът е спрял работа тихомълком по време на една от ковид вълните и повече не е отворил. Не е открито публично официално съобщение от собственика, което да посочва една-единствена причина за затварянето. Затова би било пресилено да се каже, че пандемията сама по себе си е „убила“ парка. По-скоро тя изглежда като последния удар върху вече изпитващ затруднения бизнес.
И след това започва най-тъжната част.
Вместо да бъде демонтиран, продаден или превърнат в нещо друго, „Хепи Ленд“ просто остава там.
Минават година, две, три…




Тревата пораства около атракционите. Металът започва да ръждясва. Боята се лющи. Декорите, които някога са трябвало да създават приказна атмосфера, постепенно придобиват зловещ вид.
Героите от една детска фантазия се превръщат в неми свидетели на нейния край.
И човек трудно може да не си зададе въпроса как е възможно място, в което са вложени толкова средства и труд, да бъде оставено да се разпада пред очите на хиляди пътуващи всеки ден.




Особено странно е, че самата фирма „Хепи Ленд Парк Мениджмънт“ продължава да фигурира като действащо дружество в публичните регистри, макар последните публикувани финансови данни да са от 2020 г. В същото време според разследване на „Флагман“ самият парк е собственост на „Хепи Ланд“ ЕООД, свързано с Петър Младенов Найденов. Публичните фирмени данни показват, че Найденов е собственик на „Хепи Ланд“ от 2019 г.
Това прави историята още по-интересна – и по-неясна.
Защото „Хепи Ленд“ не изглежда да е изчезнал юридически. Изчезнал е като действащо място.




А бъдещето му?
Засега няма публично обявен конкретен проект, който да показва, че паркът ще бъде възстановен и отново ще посреща посетители. Последните публикации сочат, че достъпът до терена вече е ограничен, след като известно време той е бил практически свободно достъпен за любопитни посетители и търсачи на изоставени места.
Теоретично мястото все още може да получи втори живот. Територията е голяма, намира се на ключов път между Варна и Бургас и е близо до морските курорти. Но възстановяването на старите съоръжения вероятно би било много по-различно от просто боядисване и подмяна на няколко части. След четири години без работа голяма част от инфраструктурата трябва да бъде оценена за безопасност, а вероятно и сериозно обновена.




Може би някога тук отново ще има парк.




Може би ще се появи нов инвеститор.
Може би мястото ще бъде продадено и ще се превърне в нещо съвсем различно.




А може и просто да продължи да се руши, докато последните следи от „Хепи Ленд“ изчезнат.
Засега остава гледката на едно от най-странните места по пътя към морето.




Някога табелата обещаваше щастие.
Днес зад нея стои празно място, в което природата бавно поглъща всичко, създадено от човека.




И може би именно това е най-тъжното в историята на „Хепи Ленд“ – че паркът не беше разрушен от пожар, бедствие или война. Просто един ден престана да работи.




А после всички си тръгнаха.
Само приказката остана.
И ръждясва.
Източник: socbg.com













Post Comment