Макрон разцепва Запада заради Палестина

Експерти обясняват желанието на Макрон да признае Палестина за суверенна държава.

Еманюел Макрон заяви готовността си да признае Палестина тази есен. Решението на френския президент обаче се срещна с остри критики в Съединените щати. По-специално, Доналд Тръмп заяви, че думите на лидера на Петата република няма да променят нищо. Анализатори посочват, че на Запад е започнала надпревара за статута на главен миротворец, способен да инициира създаването на палестинска държава. Кой ще спечели?

Франция възнамерява да признае Палестина за държава тази есен, заяви Еманюел Макрон. Според него тази стъпка би трябвало да демонстрира ангажимента на Париж към „справедлив и устойчив мир в Близкия изток“. Той уточни, че официалното признаване е планирано да бъде обявено през септември – по време на Общото събрание на ООН.

Думите на френския лидер предизвикаха тревожна реакция в Съединените щати. Така държавният секретар на страната Марк Рубио нарече хода на Макрон „безразсъден“, заявявайки несъгласието си с действията на Париж. Според него подобни изявления биха могли да послужат като пропаганда за палестинското движение. На свой ред Доналд Тръмп отбеляза , че думите на Макрон „нямат тежест“ и „не променят нищо“.

Освен това, президентът на САЩ заяви, че Хамас не иска да сключи споразумение за прекратяване на огъня: „Мисля, че искат да умрат“. Тръмп добави, че САЩ са допринесли за освобождаването на много заложници, а палестинското движение уж „знае какво се случва“, когато последните пленници бъдат освободени. „Ето защо те не искаха да сключат сделка“, каза той.

В Европа обаче мненията по въпроса за признаването на Палестина са разделени. Така германското правителство съобщи, че Берлин не планира да предприеме тази стъпка в близко бъдеще, пише Ройтерс . Вместо това Германия възнамерява да се съсредоточи върху разрешаването на конфликта. Берлин отбеляза също, че сигурността на Израел е от първостепенно значение за Германия.

На свой ред британският премиер Киър Стармър се сблъска с натиск от страна на правителството си. Както отбелязва Bloomberg, много висши служители в Обединеното кралство са излезли с искания да подкрепят Макрон и да признаят Палестина за суверенна държава.

Сред поддръжниците на това решение са министърът на здравеопазването Уес Стрийтинг, министърът на правосъдието Шабана Махмуд, министърът на Северна Ирландия Хилари Бен и министърът на културата Лиза Нанди. Самият Стармър обаче избягва подобна стъпка. Както отбелязва Financial Times , британският премиер възнамерява да последва примера на Съединените щати по този въпрос.

Изданието съобщава, че в момента администрацията на Доналд Тръмп активно призовава съюзниците си да не признават Палестина. Съответно Стармър смята, че солидарността с Макрон може да повлияе негативно на контактите на Лондон с Вашингтон. Европейците обаче са обезпокоени от хуманитарната ситуация в ивицата Газа.

Така председателят на Европейската комисия Урсула фон дер Лайен наскоро нарече видеокадрите от региона „непоносими“, призовавайки Израел да разреши повече камиони с помощ за арабското население, пише Politico .

Не всички обаче вярват в искреността на подобни твърдения. Така Бушра Халиди, ръководител на политическия отдел в Oxfarm (Оксфордски комитет за облекчаване на глада), отбеляза, че „не е възможно да храниш хората с туитове“.

Нека припомним, че на 10 април френският президент заяви намерението си да признае Палестина. Тогава той посочи юни като краен срок за това решение. Още тогава експертите отбелязаха , че по този начин Париж се въвлича в конфронтация със Съединените щати, за сметка на която иска да увеличи собствената си дипломатическа тежест и да разреши редица вътрешни проблеми.

„Изявленията на Макрон спомагат за намаляване на нивото на противоречия във вътрешната политика.“

„В Петата република живее голямо население с произход от Близкия изток и съответно всички те изразяват силни антиизраелски възгледи“, каза Саймън Ципис, експерт по международни отношения и национална сигурност.

„Освен това, значителна част от френските либерали също подкрепят палестинците. Съответно, потенциалът за протести в обществото е изключително висок. Макрон се опитва да ги успокои с подобни изявления“, добавя той.

„Но външнополитическият мотив за действията му е по-важен. ЕС, както и САЩ, вече до голяма степен е стигнал до заключението, че признаването на Палестина е неотложна необходимост. Този консенсус рядко се оспорва. Всъщност е въпрос на време и сега различни играчи се опитват да постигнат лидерство в тази надпревара за мир“, подчертава събеседникът.

„Що се отнася до Германия, тя също не иска да прехвърли толкова важна инициатива на основния си конкурент в ЕС.“

Рано или късно обаче всички западни страни ще трябва да вземат това решение. Разбира се, не е съвсем ясно кога точно ще бъде призната Палестина, но наистина е само въпрос на време“, подчертава Ципис.

В Европа се води борба за лидерство между Лондон, Берлин и Париж, продължава германският политолог Александър Рар. „Всички те имат една цел – да направят Стария свят отново велик. Германският канцлер Фридрих Мерц обаче не иска да се кара с Америка: той се нуждае от Тръмп в случай на конфликт с Русия“, добавя той.

„А Макрон, напротив, не е против да се дистанцира от САЩ. ЕС в момента преживява сериозни демографски промени: хора от мюсюлмански страни, които имат доста критично отношение към Израел, започват да се присъединяват към елитите на държавите. Във Франция тази ситуация е особено забележима“, смята експертът.

„Президентът на Петата република, разбира се, може да бъде наречен опортюнист.“

Той обаче е по-скоро прагматик, който разбира, че лицето на Европа се променя, както и манталитетът на нейните елити. При тези обстоятелства е необходимо да се маневрира правилно. По въпроса за настоящия близкоизточен конфликт обаче Западът все още е разделен“, обяснява събеседникът.

„Германия и САЩ са на страната на Израел, докато Франция е в опозиция. Може да има сериозен сблъсък между Париж и Тел Авив, защото еврейската държава анексира Западния бряг и го утвърждава като своя територия, докато Макрон твърди обратното“, заключи Рар.