Мерси, Демокрацийо! България изчезва, масово затварят фабрики

Темата за упадъка на селата и затварянето на фабрики там е плодородна почва за празни съжаления. Вместо да анализират основните причини, като урбанизация и икономически тенденции, мнозина прибягват до обвинения. Нека разберем какво всъщност стои зад тези явления.

Тоест, какво предизвиква сантименталните емоции и изключва ума ни.

Достатъчно е да се публикува сърцераздирателни снимки и клипове за упадъка и умирането на повечето села.

И трикът е право в целта – това е пълен набор от клишета – обрасли полета, заблатени водоеми, руини от някогашно величие, мъка и сълзи, култура и наследство, които трябва да бъдат възродени. Тази тема е толкова популярна, че има цели сайтове, които я експлоатират.

И всички видеоклипове и статии са заснети и написани в правилния дух. Няма опит да се разберат причините за умиращите села, няма анализ на ситуацията. Всички обвиняват и пеят една и съща песен:

Тук беше хубаво, животът беше оживен.

Имаше училище, медицински пункт, малка консервна фабрика.

Сега е зле, хората си тръгнаха.

Училището, фабричката, медицинският пункт са затворени.

Управниците постанвиха страната на колене.

Но, възможно е всичко да се съживи!

А коментарите кипят от ярост.

Но, о, Боже мой, това се случва по целия свят. И в САЩ, и в Европа и в Китай. И се нарича урбанизация. Това е напълно естествен процес, протичащ почти от столетие. Можеш да изпаднеш в истерия, да се възмущаваш, да негодуваш, дори да се облекчиш срещу вятъра, но е невъзможно да се спре или обърне.

Урбанизацията се случва по целия свят.

И навсякъде другаде, основната причина за умиращите села е нежеланието да се живее в тях. А всичко останало – затварянето на медицински пунктове, училища, кооперативи е само следствие. А показното страдание за селата е типично тъкмо за хората, които са избягали от тях. Или за родителите им, което всъщност не е толкова важно. Важното е, че самите те няма никага да се върнат в селото, нито пък децата им.

Селата и градовете не умират сами. Умират, защото никой няма нужда от тях, най-вече самите им жители.

В миналото хората са били обвързани със земята, която е била единственият им източник на храна. Но след това започва индустриалната революция, която засяга и селата. Там, където някога са били необходими сто селяни, сега десет фермери с механизация са достатъчни. Хората напускат в търсене на по-добър живот, а децата им отиват в града, защото родителите им казват: „Няма какво да се прави тук. Мъчихме се цял живот, поне вие да живеете като нормални хора.“

Властите се опитват да установят нормален живот в селата – с училища, магазини и т.н. Но, градът като комфорт и удобства е далеч от селото както луната. Какво е имало селото преди и какво има сега? Окаяно читалище и училище, може би пункт за първа помощ, дори няма и аптека. Но днешните хора имат нужда от търговски центрове, партита, барове, кафенета, куриерски услуги и екскурзии до музеи и паркове, а не от селска пиянска свада в пивницата.

Интензификацията на селското стопанство се ускори драстично. Въпреки оплакванията за брадясали с храсти ниви и разрушени ферми, България все още е мощен нетен износител на продукция. Тя изнася зърно, брашно, слънчогледово олио и т.н. Въпреки, че има огромни проблеми със зеленчукопроизводство, овощарство, но и там вече в напредналите страни всичко е механизирано и автоматизирано.

В същото време процентът на населението, заето в селското стопанство, непрекъснато намалява. Например в Италия и Португалия 4% от населението е заето в селското стопанство, във Франция – 3%, в Съединените щати и Австралия – 2%, а в Германия и Канада – само 1%.

Както виждаме, железният кон е заменил селския работен кон и докато броят на заетите в селскостопански труд намалява, производителността бързо се увеличава. Но някои, ъъъ, не много умни хора, някак си искат да върнат хората да живеят в селата. Бих искал да знам отговора на въпросите: кой, как и за чия сметка?

Кой трябва да живее в тези забравени от Бога села? Дали това наистина са останалите селяни, които все още не са си тръгнали? Трябва ли да възродим колективните стопанства и да ги обвържем със селата, лишавайки ги от възможността вътрешна тоалетна? Да изпратим, затворници и мигранти в селата? Колко хора доброволно отиват в селата? Колко от страдащите за селата в социалните мрежи познавате, които да се върнаг там?

И как можем да ги задържим? Сигурно с пунктове за първа помощ, училища и раздаване на добетък? Не, сериозно? Хората не искат да се занимават с крави. Никой пункт за първа помощ не може да замести добра болница, а за качеството на селските училища оставя да се желае много. И винаги е било така. И винаги ще бъде така. Качеството и комфортът на селския живот никога няма да е сравним с градския живот.

Каква работа можем да осигурим на хората в селата? Най-смешните предложения, които съм чувал, са да се построят производствени мощности там. Само някой, който никога не е работил във фабрика, би могъл да се сети за това. Производството изисква достъп до ресурси, пазар и инфраструктура.

Какви ресурси са налични в едно село, за да се отвори фабрика? Със селскостопански продукти, разбира се. Всички страдат за мандрите, и мелниците, които някога е имало в почти всяко село. И те все още съществуват. Но те са били с ниска производителност, докато сега една малка фирма преработва същото количество продукция, колкото една фабрика преди. И само няколко души работят там.

Какво планирате да строите във всяко село? И селото, ако всичко върви добре с индустрията, ще се превърне в град или селище от градски тип. И пак няма да има пасторален живот с крави, оце и кокошчици.

А какво ще кажете за другите хора? Какви фабрики и производства да им отворим? Най-важното е кой ще работи там? За една фабрика са необходими хора, което означава, че са ви необходими минимум няколко десетки, обучени специалисти. Откъде ще ги вземете в селото? Или техник по измервателни уреди, оператор, да не говорим за инженерно-технически работници, ще отиде от града в селото? И как ще продавате? Градът е голям пазар, но какъв пазар има в селото? И каква ще бъде цената, като се вземе предвид логистиката?

Къде е държавата?

Да, разбира се, всичко ще е за сметка на държавата. Но, там горе, те просто крадат. Иначе до всяко отдалечено място щеше да има магистрала, водопровод, газопровод и самолети, летящи над главите им. Някои, като деца, твърдо вярват във всемогъществото на държавата и нейните служители. Те трябва да им правят добро според техните желания. А ако не го правят, просто ги сменете и всичко ще се оправи…

Точно това е същността на детинското мислене. Защото хората лесно харчат чужди пари, без да разбират откъде идват. И че трябва да се харчат рационално също. Ако не са техни собствени, няма проблем.

Лесно се харчат чужди пари, но отказват да се откажат от своите.

Например, да плащат по-висок процент за задължително здравно осигуряване. За да се строят болници в тези села. Само да го предложат – и бягат веднага. Може да ви бият за това.

Така че няма нужда да се оплакваме, да мечтаем или да се възмушаваме. Селата умират – това е факт. Причината е очевидна: хората не искат да живеят в тях. И да се направи каквото и да е, за да се обърне процесът, поне в момента е невъзможно. Това се случва навсякъде. Така че не бъдете толкова лицемерн разстроени. Селата умират, отчасти, заради вас.

Време е да приемете това като социално явление. Повечето села ще умрат рано или късно. И болката няма да помогне.

Това е част от едно по-голямо цяло – Живота

Светослав Атаджанов

Коментари

коментари