Месец преди Клуба на богатите: наркоченгета, педоф*лски скандал и държава без бюджет
Един месец преди влизането в тъй наречения Клуб на богатите е добър момент да преговорим събитията. Не за да разберем къде отиваме, а за да си припомним откъде тръгнахме и в какво състояние сме стигнали дотук.
Започваме от София, където Пето районно управление се оказа не просто районно, а почти наркокартел. С тази разлика, че вместо класически бос, структурата била ръководена от полицейски началник. Мрежата под полицейски чадър се оказва почти транснационална, а кулминацията идва с припадък. Началникът припаднал. Дали в ареста или в съда не стана съвсем ясно, но важното е, че припадна навреме. Българската институционална традиция е спазена.
Росен Белов също припадна там някъде, но за разлика от други случаи, в апартамента на доктор Хасърджиев няма данни за внезапни здравословни колебания. Поне неофициално. Засега.
Продължаваме с образованието, защото бъдещето е важно. Директорът на 138-мо училище в София монтирал камери в ученическите тоалетни. Не за сигурност, не за дисциплина, а за да гледа гениталиите на децата в кабинета си, а вероятно и на телефона си. Тук припадък може и да не се случи. Ако се намерят двама или трима бащи на място, шансът за припадане би настъпил около четиридесет дни след смъртта. Майките по принцип са по-бързи, но по-малко фатални.
Бюджет все още нямаме. Вероятността да продължим да нямаме е огромна. Още по-голяма е вероятността, ако все пак се появи бюджет, в него да не присъства думата евро. Влизането в Клуба на богатите очевидно е абонамент без гаранции и без дата на доставка.
На плажа, пред пълен състав летовници, Батко Гюнай посегна на Радко Пръдлето. Запис не се състоя, защото нямало техника под ръка. В резултат Радко беше ритнат някъде из телесата, както се рита човек от шезлонг. Всичко това пред публика, която скандираше „Не на омразата“. Българската версия на катарзиса. Бой без омраза. Ритници с европейски ценности.
В парламента ППДБ подгониха сто двадесет и едно места, които вече ги имаха няколко пъти, но с бъдещите си коалиционни партньори. Исторически успех, ако броим опитите, а не резултатите. Упоритостта е качество, особено когато реалността отказва да сътрудничи.
И разбира се, културният връх. Господин Пеевски, Негово превъзходителство, виден интелектуалец, ренесансов визионер и съвременен Гай Петроний, организира изложба в парламента. Творбите напомнят късен Гоя, живял в Кнежа до петдесет и шестата си година и после полудял до гениалност. Самият господин Пеевски презентира картините в познатия си стил, с библейска по мащаб словесност. Пет изречения, състоящи се от три думи. Всяка дума тежи. Особено когато не казва нищо.
Атанас Зафиров meanwhile забърква бетон в защита. Отбранява БСП от външни нападатели. Партията без съблекални и душове, без пейки и без терен, публика отдавна няма, но човекът пази. Социалист до костите на мозъка си. Няма мач, няма отбор, но защитата е принципна.
Аз излизам, че ми се сгря бойлерът. От началото на войната в Украйна е на макс. Калориферите дънят яко, всичко е включено. Моят дан за несъстоялата се контраофанзива. Поне топло да ни е.
До после.
Post Comment