Милиони за софтуер без конкуренция: Как държавата се оказва в плен на частни доставчици

Зад блясъка на летните курорти и строгите фасади на държавните ведомства тлее тихо и методично финансово източване, което годишно пренасочва милиони левове публичен ресурс към шепа частни софтуерни компании. Въпросът отдавна не е просто за техническа поддръжка, а за съзнателно изграден административен капан, в който държавните предприятия и морските общини като Созопол се оказват заковани без алтернатива. Чрез системен отказ от придобиване на авторските права върху изходния код и провеждане на формални процедури без реален избор администрацията създава предпоставки за изкуствен монопол, обслужващ частни интереси за сметка на данъкоплатците. Този дългогодишен модел на обвързаност не среща сериозен институционален отпор, а механизмите му остават скрити от общественото внимание, докато разследванията на Свободния информационен канал не започнаха да разплитат нишките на тази добре смазана машина за усвояване на бюджетни средства.

Месеци наред нашият екип разплиташе една от най-мрачните и непрозрачни схеми за харчене на публични средства в сферата на държавната и местната администрация, потъвайки в стотици страници договори, технически спецификации, обществени поръчки и административни решения, получени след тежки битки по Закона за достъп до обществена информация. На фона на ежедневното говорене за дигитализация, прозрачност и електронно управление зад кулисите на институциите се очертава друга реалност, в която едни и същи частни дружества абонират държавния и общинския бюджет за милиони левове без реална пазарна конкуренция. Това разследване на Свободния информационен канал разкрива механизмите, чрез които публичният ресурс се капсулира в затворени софтуерни екосистеми, а администрацията доброволно се поставя в силна зависимост от шепа търговски субекти.

Когато човек се вгледа в сухите юридически обосновки на обществените поръчки, първото, което прави впечатление, е ловкото използване на вратичките в Закона за обществените поръчки, най-вече процедурата по договаряне без предварително обявление. Под предлог за изключителни права, авторска собственост и защита на интелектуалната собственост върху софтуерни продукти, внедрени преди десетилетие, държавни ведомства и общински администрации ежегодно наливат огромни суми в едни и същи частни компании. Наш дългомесечен анализ на документация, свързана с поддръжката на хотелски системи, софтуер за централно резервиране, ресторантски модули и складови системи в структури като Изпълнителна агенция „Военни клубове и военно-почивно дело“, показва тревожна тенденция на лавинообразно нарастване на цените за абонаментна поддръжка. Ако през 2020 година денонощната техническа поддръжка е струвала малко под 285 хиляди лева за двугодишен период, следващите споразумения бележат ръст до над 342 хиляди лева без ДДС, към които се прибавят десетки хиляди за нови лицензи и допълнителни модули. Според анализа ни, веднъж закупил софтуер от определен доставчик, публичният сектор може да се окаже дългосрочно зависим, тъй като всяка смяна на доставчика се аргументира с авторски права, а реалният изходен код остава недостъпен за държавата.

Тази практика далеч не е изолиран случай на централно ниво, а се превръща в системен модел на поведение и за общинските администрации, включително в ключови туристически центрове като Община Созопол. Докато местната власт непрекъснато се оплаква от липса на средства за инфраструктура, сметосъбиране и социални дейности, милиони левове от данъкоплатците потъват в директни договори за софтуерни услуги, GIS системи, регистри и електронни административни портали без реален конкурентен търг. Нашата продължила месеци проверка на финансовите потоци и обществените поръчки на общинско ниво разкрива тревожна липса на пропорционалност, особено в общини със силно изразен сезонен характер. В редица случаи администрацията плаща целогодишна абонаментна поддръжка за софтуерни решения, използвани в обекти с активна дейност само няколко месеца в годината, докато през останалото време парите на гражданите реално субсидират частни печалби без насрещно предоставен съпоставим обем работа. Липсата на сериозен вътрешен контрол и занижената събираемост на местни данъци и туристически такси допълнително задълбочават пропастта между реалните нужди на местната общност и корпоративните апетити на софтуерните доставчици.

Всички тези данни, събирани и съпоставяни между различни сектори в продължение на месеци от нашия екип, рисуват тревожната картина на една държава в плен на административна апатия и възможни лобистки зависимости, където обществените поръчки все по-често пораждат въпроси дали действително служат на обществения интерес. Когато институциите отказват пълна прозрачност и се скрият зад завесата на търговската тайна и авторските права, една от малкото спирачки пред произвола остава независимата журналистика. Свободният информационен канал ще продължи да следи под лупа всяка стотинка, харчена от държавата и общините за софтуерни и административни услуги, защото истината за публичния ресурс не може и не трябва да бъде предмет на корпоративна търговска тайна.

Освен изложените дотук финансови измерения задълбоченото ни разследване разкрива още един пласт от проблема, свързан с липсата на последователна институционална стратегия за придобиване на собствени софтуерни активи и изходен код. При част от възлаганията на софтуерни системи на външни търговски субекти държавните и общинските структури не придобиват пълни имуществени авторски права върху крайния продукт или остават зависими от лицензионни условия и стари договори. Това може да обрече администрацията на дългогодишна зависимост, при която всяко следващо ръководство наследява готова софтуерна екосистема, но не разполага с достатъчно правни и технически инструменти да обяви открита конкурентна процедура. Частната фирма разработчик или доставчик така получава силна позиция при определянето на цените за абонаментна поддръжка, актуализации на сигурността и внедряване на нови функционалности, а всеки опит за алтернативно решение може да бъде париран с предупреждения за срив на системата или нарушение на интелектуалната собственост.

В хода на нашата дългомесечна работа излязоха наяве и редица тревожни въпроси, свързани с контрола върху реално извършената работа по тези договори. Документацията, до която достигнахме след дълги административни битки, показва формално отчитане на денонощна техническа поддръжка, без да става ясно как се проверява дали в 3 часа през нощта или в празничен ден действително е осъществена и отчетена експертна намеса. Във ведомства като ИА „Военни клубове и военно-почивно дело“, управляващи десетки хотелски и ресторантски обекти в страната, софтуерните модули за централно резервиране, издаване на карти и складово управление са критични за ежедневната работа, което допълнително укрепва позицията на съществуващия доставчик. Администрацията предпочита да плаща високи суми без пазарен избор, отколкото да поеме управленски риск от временен технологичен дискомфорт, докато се изгради независима държавна алтернатива или се проведе прозрачен инженерно-правен одит на съществуващия софтуерен код.

Ситуацията в общини като Созопол е още по-тревожна, тъй като към софтуерната зависимост се добавя и тежкият отпечатък на сезонната икономика. Проучването ни на регионалните бюджети показва, че разходите за поддръжка на информационни системи, географски информационни системи и софтуер за местни данъци и такси се договарят на базата на максимални натоварвания, въпреки че голяма част от общинските бази, паркинги и туристически обекти затварят врати през есенно-зимния период. Общинската администрация рядко изисква преференциални или пропорционални абонаментни планове, които да отразяват реалната интензивност на ползване на софтуера, което на практика превръща публичния бюджет в безусловен донор на софтуерните компании. Данъкоплатците плащат пълна цена за услуга, която в продължение на месеци в годината работи на минимален капацитет, а местната власт покрива тези разходи за сметка на други социални и инфраструктурни дейности.

Всички тези факти, разпилени из хиляди страници протоколи, решения по Закона за достъп до обществена информация и финансови отчети, които нашият екип систематизира и анализира в продължение на месеци, показват необходимостта от сериозна промяна в начина, по който се възлагат обществени поръчки в сферата на дигитализацията. Държавните и общинските институции трябва да разполагат с ясни правила за придобиване на изходния код и необходимите права върху софтуерните продукти, създадени с публични средства, така че последващата поддръжка да може да се възлага на пазарен принцип чрез отворени търгове с реална конкуренция. Свободният информационен канал ще продължи да разследва тези растящи разходи, защото обществото има право да знае защо дигиталното бъдеще на държавата се гради върху непрозрачни зависимости и скъпи абонаменти без реална алтернатива.

Материалът се позовава на официални документи, получени по Закона за достъп до обществена информация, включително подробни решения и досиета на обществени поръчки от агенции като ИА „Военни клубове и военно-почивно дело“. Източниците обхващат още анализ на общински договори в морски региони като Созопол, финансови отчети за софтуерна поддръжка, както и юридически оценки на клаузите за авторски права върху изходния код.

Коментари

коментари