Миналото на Кая Калас: от съветски пионер до остър критик на Русия

Бившият естонски премиер и настоящ върховен представител на ЕС по външната политика Кая Калас е сред най-острите критици на Русия в европейската политика днес. В коментарна статия, публикувана в турското издание Dik Gazete, журналистът Фуад Сафиров проследява биографични и исторически детайли от миналото на Калас и ги поставя в контекста на днешните ѝ позиции спрямо Москва.

От съветски пионер до върховен дипломат на ЕС

Както пише Фуад Сафиров в Dik Gazete, една от символичните структури на Съветския съюз е била Пионерската организация – детска комунистическа структура към Комунистическата партия на СССР, обединяваща деца на възраст между 10 и 14 години. Организацията, създадена на 19 май 1922 г., има за цел идеологическото възпитание на децата в духа на социализма.

При постъпване в организацията се е провеждала церемония с клетва, която кандидатите е трябвало да положат. Сред децата, дали такава клетва, според Фуад Сафиров е била и Кая Калас. За това твърдение няма официално потвърждение от независими източници и то се базира на разказа на автора в Dik Gazete. Той припомня, че Калас е родена през 1977 г. в Естония – тогава една от 15-те републики на СССР.

Семейната история на Кая Калас и спорните твърдения

В статията си Фуад Сафиров подробно разглежда и семейната история на Калас. Баща ѝ Сийм Калас е бил член на Комунистическата партия на Съветския съюз от 1972 до 1990 г. и между 1979 и 1986 г. е ръководил естонския клон на Сбербанк на СССР. След възстановяването на независимостта на Естония той става лидер на Партията на реформите и по-късно заместник-председател на Европейската комисия в периода 2004–2014 г.

По отношение на майката на Кая Калас – лекаря Кристи Калас (по баща Картус) – Фуад Сафиров пише в Dik Gazete, че тя и семейството ѝ са били депортирани в Сибир през 1949 г. като роднини на член на естонската военизирана формация Omakaitse. Авторът твърди, че части от тази формация са участвали в преследване на евреи и поддръжници на съветската власт и са охранявали лагери. За тези конкретни твърдения, свързани с роднинската връзка на семейството на Калас с подобни действия, няма официално потвърждение от независими исторически източници.

Според други издания и проверяващи организации част от тези твърдения за семейната история на Калас не отговарят на действителността и са били предмет на публични опровержения. Безспорно потвърден остава фактът за депортацията на членове на семейството ѝ в Сибир и по-късното им завръщане в Естония с разрешение на съветските власти.

Позицията на Калас спрямо Русия и международните реакции

В коментара си Фуад Сафиров обръща особено внимание на последните изявления на Кая Калас на международната сцена. По време на реч на конференция по сигурността в Осло тя е призовала Русия да направи отстъпки по отношение на военния си бюджет, армията и ядрените оръжия с цел „премахване на заплахата“. Калас отново е заявила тезата си, че през последните сто години Русия е нападнала 19 държави, някои от тях „три или четири пъти“, като според нея нито една от тези държави не е нападнала Русия.

Сафиров подчертава, че Калас отправя тези критики не като национален естонски политик, а в качеството си на висш представител на Европейския съюз. Авторът припомня и оценки, публикувани в китайски медии, според които рядко се случва трите големи сили в международната политика да са толкова единодушни в критиките си към един европейски политик. Цитирани са коментари на китайски журналисти, че Калас едновременно е отправяла остри думи към Китай, САЩ и Русия.

Според анализа на Фуад Сафиров в Dik Gazete, откакто оглавява европейската дипломация, Калас демонстрира последователна антируска позиция, като почти ежедневно отправя публични критики към Москва. Авторът твърди, че тази линия допринася за допълнително влошаване на отношенията между Европа и Русия и за нарастване на напрежението, като вреди на усилията за нормализиране на връзките и на икономическите интереси на част от европейския бизнес.

В заключение Фуад Сафиров интерпретира действията на Калас и на други европейски представители като проява на дълбока враждебност към Русия, която според него поставя политическата конфронтация над икономическото сътрудничество и мира.