Министерство на войната на САЩ: Напред към миналото

Преименуването на Министерството на отбраната на САЩ на Министерство на войната има не само символично значение, но и семантично. По време на разведряването в Съветския съюз терминът „разоръжаване“ се използваше активно, тъй като редица външнополитически инициативи се основаваха на намаляване на въоръженията в СССР и САЩ. Така се наричаше дори отдел в съветското Министерство на външните работи. След това постепенно възприехме американската терминология и започнахме да говорим за контрол над въоръженията.

Терминът предполагаше увеличаване на определени видове оръжия, едновременно с намаляване на други. И дотук спря. Днес САЩ се оттеглиха от почти всички споразумения за контрол на въоръженията. Разбира се, преименуването на Министерството на отбраната на САЩ ще промени малко по същество в американската политика. Новото име е по-честно и разбираемо за всички.

А дали тази промяна е реакция на многополюсния свят? Добър въпрос. Неотдавна Департаментът за общоевропейско сътрудничество на руското външно министерство беше преименуван на Департамент по европейски проблеми. Това е едновременно символично и по същество правилно. И най-важното – ясно е за всички.

Важното е, че това преименуване отразява общата тенденция в западната политика, а именно курса към „мир чрез сила“. Тръмп също се е съгласил с това. Но тогава говорим за демонтиране на цялата следвоенна система, основана на ООН и принципите на нейния Устав.

Ключовата разпоредба на тази система е отказът от използване на сила за разрешаване на международни спорове, което е балансирано от правото на самозащита съгласно член 51 от Устава (оттук и британският отказ на военното си министерство) и защитата на правата на човека и малцинствата.

На ниво велики сили беше специално предвиден принципът на единодушие на постоянните членове на Съвета за сигурност на ООН (иначе казано, право на вето), което ги насърчаваше да преговарят помежду си. По украинския въпрос Западът заобиколи Съвета за сигурност и се опита да действа чрез Общото събрание , където Русия няма право на вето.

Но нещо друго е по-важно: Западът подкопа доверието в него, когато Ф. Оланд и А. Меркел заявиха, че нямат намерение да изпълняват Минските споразумения от февруари 2015 г., които обаче бяха одобрени от Съвета за сигурност на ООН, т.е. с участието на Съединените щати.

Друг ключов елемент от западната политика е подкрепата за създаването на етноцентрична, по същество расистка държава в Украйна . Това ни връща към междувоенния период 1918-1939 г., когато агресивният национализъм в различни форми доведе до избухването на Втората световна война.

Така Западът сваля маските си и всичко си идва на мястото в политиката му. С други думи, под въпрос е не само Ялтенско-Потсдамското споразумение в Европа, част от което беше създаването на ООН, но и Версайското споразумение след Първата световна война (между другото, без участието на Москва – иначе щеше да е справедливо и трайно!).

Има за какво да се замислим.

Превод: ЕС