Мистерия почти век: истински ли са костите на Георги Раковски?

Историята на тленните останки на Георги Сава Раковски е почти толкова необикновена, колкото и животът на самия революционер. Десетилетия наред около костите му се носят слухове, че са били подменени, изгубени, унищожени или заменени с останките на неизвестен румънец.

В основата на мистерията стои документ, съставен при пренасянето на костите на Раковски от Букурещ в България през 1885 г. Години по-късно участници в събитията поставят под съмнение автентичността на този протокол и начина, по който е бил изготвен. Така се ражда една от най-упоритите исторически легенди, свързани с българското Възраждане.

Раковски умира от туберкулоза в Букурещ на 9 октомври 1867 г. Още приживе той категорично заявява желанието си след смъртта неговият прах да не остане сред чужд народ. Близките му също настояват костите му един ден да бъдат върнати в България.

Това се случва едва през 1885 г.

Правителството на Петко Каравелов отпуска средства за пренасянето, а българска делегация заминава за Букурещ. Гробът е отворен, останките са извадени, измити с вода и вино и подготвени за път към България.

Тук обаче започват странностите.

Според официалния протокол при отварянето на гроба присъстват множество лица, включително жена, описана като сестра на Раковски на име Анна. По-късни проучвания показват, че Раковски има две сестри, Неша и Руса, но не и сестра Анна. Жената вероятно е била негова племенница.

Именно такива несъответствия дават храна на слуховете, че документът не е бил написан на самото гробище, а по-късно.

Още по-интересни са спомените на генерал Андрей Блъсков, който присъства при събитията. През 1922 г. той заявява, че самите кости според него са истински, но поставя под въпрос официалния протокол.

Според свидетелствата му някои от описаните в документа обстоятелства не отговарят точно на онова, което действително се е случило.

Въпреки това Блъсков категорично отхвърля версията, че останките са били подменени. Той посочва, че при отварянето на гроба е имало достатъчно свидетели и практически би било изключително трудно тайно да бъдат сложени други кости.

След изваждането им останките потеглят към България. През Гюргево, Русе, Свищов, Оряхово и Лом те са съпровождани с тържествени церемонии.

На 7 юни 1885 г. в София се събират над 10 000 души, за да посрещнат ковчежето. За тогавашната столица това е огромно множество. В шествието участват княз Александър Батенберг, министри, военни, духовници и граждани.

Останките са отнесени в църквата „Света Неделя“.

Но вместо най-сетне да намерят покой, започва нова невероятна глава.

Покрай пренасянето им избухва скандал с пари, ценности и документи, пренасяни от Коста Паница. В резултат костите на Раковски са конфискувани от полицията като част от разследването.

Сестра му Неша е възмутена.

Тя пристига в София и настоява останките на брат ѝ да бъдат погребани достойно, вместо да стоят буквално „под арест“.

След това костите отново се връщат в „Света Неделя“, но съдбата им продължава да бъде объркана. В различни периоди се твърди, че са били заровени в пода на храма или захвърлени на тавана.

И точно тогава слухът за подмяна започва да набира все по-голяма сила.

През 1909 г. дипломатът Григор Начович прави собствено проучване и установява, че ковчежето се намира на тавана на църквата. Той се опитва публично да опровергае твърденията, че костите не принадлежат на Раковски.

Но през 1925 г. след атентата в „Света Неделя“ се появява нова теория.

Започва да се говори, че дори ако внесените от Букурещ останки са били истински, те може да са унищожени при взрива и впоследствие заменени с други.

И тази версия обаче среща сериозен проблем: ковчежето оцелява.

Мистерията продължава още години.

През 1933 г. в Котел е издигнат паметник на Раковски, а местните жители започват настоятелно да искат останките на своя именит съгражданин да бъдат върнати в родния му град.

След продължителна административна борба това става през 1942 г.

На 24 октомври костите са положени в специално ковчеже в храма „Св. апостоли Петър и Павел“ в Котел.

Но дори това не слага край на споровете.

През 1981 г., когато е построен Пантеонът на Георги Сава Раковски и Музеят на котленските възрожденци, останките са преместени отново.

Тогава известният антрополог проф. Йордан Йорданов извършва научно изследване и възстановка на черепа. Заключението му е, че останките действително принадлежат на Раковски.

Така науката дава отговор на мистерия, която близо век вълнува обществото.

Историята обаче остава впечатляваща.

Костите на един от най-големите идеолози на българското националноосвободително движение преминават през Букурещ, дипломатически мисии, военни кораби, тържествени шествия, полицейски складове, църковни тавани и дори един от най-кървавите атентати в българската история.

Раковски, който посвещава живота си на идеята за свободна България, не намира покой веднага дори след смъртта си.

За окончателното му завръщане в родния Котел са необходими повече от седем десетилетия.